Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

Пейо Яворов

Колко си хубава

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев

Очите ти - лято, море и безумие,

веждите - сянка от птица над тях,

косите ти - пурпурен лъч от затоструние,

устните - пареща жажда за смях,

шията - лебедов зов от мълчание,

рамото - ручей сълзящ под снега,

ръцете ти - вятър поел към изгнание,

тихи мъгли с белокрила тъга...

Щастлив, а после нещастен

Щастие, успехи и върхове,

а после разбити мечти

Достигане до съвършена красота,

а после да бъде платена всяка цена.

Щастлив, а после нещастен,

Обичан, обичащ, изоставен

Това е всичко, което

разпростира се от земята до небето.

22.05.2010 (събота)

За мечтите

Всеки мечтае и мечтите на всеки са различни. Всеки обича да се пренася в своите мечти и те да го отвеждат някаде далеч от суровата действителност. Всеки мечтае, мечтае... и пак мечтае, и мечтае тайно, страхувайки се живота да не му отнеме единственото му останало на този свят нещо. Всеки мечтае скришом в интервала между ударите на съдбата. И понякога толкова се унася в своите мечти, че забравя да се събуди за следващия житейски удар... и край. Този удар е последен.

......

Животът ни е смачкал и вече сме достигналли дъното. Изгубили сме надежда дори и за нашата малка мечта. Изход няма. Не! Всъщност има. И той е да сложим ръка на поредния удар и да погледнем нагоре. Да се върнем в борбата, защото на дъното спасението не може да дойде от никъде. И сега сме загърбили своята мечта, вече имаме нова. Тя е далеч по-смела и величествена. И противно на всякаква логика трябва да вярваме, че тази голяма мечта ще се превърне в реалност, защото сме вложили в нея целия остатък от нашето изстрадано съществуване. Не сме оставили тази мечта да си бъде просто една обикновена мечта, която чакаме сякаш от самосебеси да се превърне в реалност. Ние сме направили от тази мечта цел на своя живот. Вложили сме в нея сила, любов... Борили сме се за нея със съдбата и със себе си. И рамките отново са тесни за мечтата, но нашата воля и желание чупят тези рамки и от тук по пътя нагоре, за нас и нашата мечта, няма да има граници. Мечтата ни ще осветява нашия път, защото единствения път, който тя познава, е този, към върха. И така тя ще ни доведе до спасението!

За нашите мечти рамките винаги са тесни, но това не означава, че са непреодолими. Защо да се отказваме? Защо да загърбим единственото ни скъпо нещо на този свят –мечтата, след като можем да се борим за нея, след като, смачкани от живота, можем да надигнем глава и отново да се хванем за нашата мечта, и вложили в нея всичко, да я превърнем в реалност! Рамки винаги ще има и те винаги ще са тесни, но ние трябва да сме по-силни от тях.