Признание

В сърцето ми – Твоят сърдечен ритъм.
В косите ми – следи от Твоите пръсти.
В очите ми – Твоят поглед светлее.
В ръцете ми – топлината на Твоите длани.
На устните ми – извивката на Твоите устни.
На върха на езика ми – "Обичам те...".

Евгения Иванова

Искам отново

Искам да се върна отново там,
където слънцето грееше,
където облаците бяха достижими,
а небето наше.

Искам да бъда отново там,
където следвахме пътеките,
поляните бяха наши
и звездите светеха за нас.

Искам да мога да усетя отново
Слънцето, звездите, небето и вятъра,
които ни следваха неотменно
и озаряваха нашия път.

Искам да се върна отново там – при Теб
Искам да бъда отново там – с Теб
Искам да мога да усетя отново – само Теб!


06.08.2007 (понеделник)

Ангел

Не тъжи...
Като ангел денонощно бдя над теб и ще те пазя...

Не плачи...
Аз ще се спася...

Живей...
Аз не ще умирам...

Бъди щастлива...
Ще се преродя...


26.07.2007 (четвъртък)

Докосване

 Моята ръка. В твоята ръка.
Говорят си. Без думи.

Моите очи. В твоите очи.
Танцуват. Пълнолуние.

Моето сърце. В твоето сърце.
Неделимо цяло е.

Моята душа. В твоята душа.
Ражда се. Начало е.

Теодора Савова

Правила за човешките същества

1. Ще получиш тяло –
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде
твое през цялото време, докато си на тази земя.

2. Ще усвояваш уроци –
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.

3. Няма грешки има само уроци –
Израстването е процес на проби и грешки:
експериментиране. “Провалените” експерименти
също са част от процеса, както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва “успешен”.

4. Урокът се повтаря, докато се научи –
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини, докато го научиш.
Тогава продължаваш със следващия.

5. Усвояването на уроци няма край –
Няма част от живота, през която да
не се налага да усвояваш уроци. Докато
си жив, винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.

6. “Там” не е по-добре от “Тук” –
Когато твоето “там” стане “тук”,
ти просто ще откриеш друго “там”,
което пак ще изглежда по-добре от “тук”.

7. Другите за теб са само огледала –
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого, освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.

8. От теб зависи как ще изживееш живота си –
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими. Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб. Изборът е твой.

9. Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия –
Отговорите на въпросите, поставени от Живота,
носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и
да вярваш.

10. Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот

А можех да те имам!

А можех да Те имам!
Можех да Те имам до себе си във всеки един момент щом се нуждаех. Можех да гледам в тези очи спокойно и без страх. Можех да се радвам на една искрена усмивка без да се притеснявам, че зад нея се крие любезност. Можех да стоя до Теб, можех да усещам дишането Ти, да чувам сърцето Ти, да следвам ритъма Ти... Можех да имам това, от което се нуждая отчаяно. Можех да имам всичко – Теб! Можех да бъда щастлива. Спасена!
Сега всичко изглежда различно. Ти си далеч – далеч от мен, далеч от очите ми, далеч дори от мисълта за мен... А аз съм все по-далеч от щастието. Единствено не си далеч от сърцето ми... Ти си вътре в него! Ти си там непокътнато. Ако можеше и от там щеше да избягаш веднага, но не можеш. Единствено там оставаш изцяло и завинаги моя любов! Там ще Те пазя, там ще се грижа за Теб, ще Те приспивам, ще Те целувам, ще Те прегръщам и ще Те обичам. Това, което не ми позволи да направя в Твоя живот.
Но аз Те имам! Нося Те в сърцето си. Винаги с мен – до мен. Когато Те пожелая, Ти си тук. А аз Те желая всеки миг. Вървиш с мен навсякъде, седиш до мен, лежиш до мен... Странно обаче защо след като Те имам навсякъде в сърцето си, продължавам да не съм щастлива...
А можех да Те имам!

06.07.2007г. (петък)

Как

Как да погледна отново
Когато щом отворя очи
Всичко изчезва.

Как да усетя отново
Когато щом отворя сърцето си
Отново боли.

Как да обичам отново
Когато щом пожелая любов
Там отново си Ти.


06.07.2007 (петък)

Болка

Болка. Няма край. Единственото нещо, което е наоколо. Отвътре и отвън. Болка. Боли ме. Цялото пространство е изпълнено с това така тежко и задушаващо чувство, което отнема капка по капка моята сила. Задушава ме. Изпива ме. Обзема ме постепенно измъчващото чувство, че няма да мога да си поема дъх. Всичко около мен ми се струва вече невъзможно далечно, недостижимо, неосъществимо. Толкова е изумително безпощадно, че стисна ли очи да го избегна, то сякаш чувства желанието ми за спасение и прави нарочно – напук – за да ме боли още повече. Няма край. То е вече навсякъде около мен – и във въздуха, който дишам, така че да може да се забие дълбоко в гърдите ми, и в кръвта, която тече във вените ми, така че да може да го усетя с цялото си тяло. Болката се разпростира безпощадно. Вече нямам сили. Дори не мога да дишам както обикновено. Не мога да дишам, за да направя последен опит да се спася. Чувствам до себе си странни обекти. Хора, които правят отчаяни опити да ме спасят. Някой подава ръка към мен. Някой ме прегръща. Всичко е като някакъв сън. Кошмар. Ужасен кошмар, от който се опитват да ме извадят със сетни усилия. А аз като че ли упорито отказвам. Ужасът е завладял до такава степен цялото ми същество, че не осъзнавам какво става. Безразлично е. И в същото време омразно. Всичко е крайно отчуждено. Като непозната се лутам в този свят, който до преди няколко часа беше най-приветливото и розово място за мен. Как може за един миг всичко така да се преобърне. Промени се за непоносимо кратко време, което преобърна с противоположна бързина вътрешното ми състояние.

20.06.2007 (сряда)

Сърцето и Мисълта

Като озарена от най-ярката слънчева светлина, като намокрена от свежия пролетен дъжд, като заслепена от най-великолепната звезда, дишам. Поемам дъх след дъх и усещам в гърдите си изгарящата тръпка на горещия въздух. Спирам за секунда и се заслушвам в Сърцето си. То бие като лудо, бие като подгонено от най-страшната буря... бурята в душата ми. Не, всъщност То не бяга. То гони Мисълта в главата ми... То иска да Я стигне... и нищо друго не може да Го спре. Нищо друго няма значение в този момент. И не само в този. И в следващия, и в предишния. То не се спира пред нищо, не го интересува нищо друго, нищо няма значение сега, освен... освен... освен най-чистата Мисъл в главата и най-искреното желание на Сърцето – да Я стигне. А Тя е толкова невероятна, че само Сърцето може да Я усети. Тя е толкова измислена, че само Сърцето може да Я ‘види’. Тя е толкова недостижима, че само Сърцето може да Я ‘стигне’. На това е способно само То. На това е способна само Тя. Те двете сякаш са измислени едно за друго, някакси странно се допълват. Затова сякаш знае само Сърцето и затова не се спира в своя бяг. Иска да се доближи все повече и повече до своята Мисъл, а Тя все повече и повече бяга. Може би и Тя знае... Но продължава да е толкова бърза. Странно защо Сърцето дори и за миг не се замисля да се откаже от своята Мисъл... не се отказва да Я стигне... защото знае... знае, че този път има нещо по-различно в тази Мисъл... Тя не е като останалите мисли... има нещо специално в Нея. Нещо, което То само долавя и това го кара да усети, че си струва да разбере какво е това, което Я прави толкова специална, толкова уникална... Двамата непрестанно се носят в този бяг, без спир, като обезумели, а аз вече не мога да дишам. Тръпката ме изгаря. Не мога да ям, не мога да спя, не мога да живея повече така – с тази Мисъл и с това Сърце... само се моля Сърцето по-скоро да стигне Мисълта и да разгадае Нейната велика тайна. А до тогава... ще вярвам и ще се моля, когато Сърцето се докосне до Мисълта, гонитбата да си е струвала...

09.04.2007 (понеделник)

Сбогом

От днес светът е по-самотен,
по-студен и по-чужд.
От днес светът не е същият.
Вече гледам с други очи -
очи, в които не останаха сълзи.
Всичко е по-различно
откакто теб те няма.
Вървя по улиците сама,
някак изгубена
и хората минават покрай мен.
Та аз дори не ги забелязвам...
Дали ще грее слънце
или дъжд ще вали
за мен е все едно,
защото отвътре ме боли...
Чувствам една дупка
страшна празнина,
която в мен остана
след като останах без теб.
Когато ти си тръгна
и част от мен си отиде...
Вече няма да е същото...
Сбогом...

16.02.2007г.

За мен Той винаги си оставаше номер 1

За мен Той винаги си оставаше номер 1. Независимо, че не ми обръщаше внимание, независимо че не му пукаше как съм и независимо че си излизаше с други... за мен Той винаги беше на челно място в моето сърце. Не знам защо... Не знам какво ме караше да го чувствам толкова близко до мен... сякаш беше свързан с моята душа и каквото и да правех не можех да скъсам тази макар и толкова тънка и невидима, но така здрава връзка, която чувствам, че ме държи до него, която ме държеше свързана с него, която не ми позволява да погледна друг...
Мисълта за него се натрапваше толкова лесно в съзнанието ми... или по-скоро не излизаше от там... бях обладана от него и мисълта за него. И за цялото безразличие, което получавах, което Той ми подаряваше... аз не го мразех. Странно нали? А когато знаех, че е с някоя друга? Как се чувствах тогава – разочарована, излъгана, съсипана... тогава за мен светът се свършваше... и то за пореден път. Ставах безчувствена, обезверена, без всякаква надежда, мразех света около мен... просто виждах пред себе си една огромна пропаст, която нямах представа как ще прескоча... а и дали си струва да продължавам да я прескачам, но всеки път намирах сили и го правех. Колкото и голяма да беше болката в сърцето ми, колкото и усилия да ми костваше, аз продължавах... просто душата ми не ми даваше да се откажа.
А и нямаше ли да бъде глупаво да се отказвам, след като бях стигнала до тук? Толкова години... болка, опрощение, надежда... болка, опрощение, надежда... Явно пък и ми харесваше да го правя и самата аз не исках да спирам. Просто не можех да спра! Колкото и пъти да съм опитвала... не мога да се откажа от него! Не мога да спра да мисля за него! Не мога да се откажа от надеждата за него! На мен ми стигаше само да го зърна за миг или да чуя нещо за него – и това ми даваше нов стимул за живот до следващия път, в който чувах/разбирах/научавах нещо за него или в най-добрия случай да го видя. И това се повтаряше... нямаше край... един цикъл, който и аз самата незнаех дали ще свърши някога. Бях полудяла...

13.10.2006г.

Един разрушен свят

Сърце разбито. Един разрушен из основи свят. Свят, в който всичко е така красиво, така съвършено, че те е страх да го погледнеш. Свят на идеална любов, толкова чист, наивен... наивен чак до глупост. Граден с години и много чувства. Чувства породени в най-дълбоката част на сърцето, толкова чисти и безкористни. Светът на съвършенството. В него властва идеалната любов. Всичко е толкова нереално красиво. Или поне беше... е, то винаги ще си остане, но като че ли никога няма да се превърне в реалност. Боли... болката прониква през всяка фибра и стига точно до там от където се пораждат чувствата – до дъното на сърцето. Непоносимо е, жестоко е... болката съсипва... И изведнъж... – СТУД! Студ нахлува в душата, светът на реалността е толкова пуст, студен и... противен. Болката обезверява. Убива желанието за живот, озлобява... Всичко вече няма смисъл... Светът и животът са лишени от всякакъв смисъл. Няма мотив за живот. В този така променен из основи свят няма живот. Нищо не може да направи впечатление, че съществува. Всъщност... нищо вече няма значение. Душата е самотна, наранена, озлобена, и най-лошото – отнета й е възможността да обича. А това вече е жестоко – надали ще може отново да обича...
Враждебност, Омраза, Безразличие, Апатия – това е което чувства самотната душа, ако въобще е способна да чувства нещо. Но със сигурност тя – душата – знае едно – тя никога няма да бъде същата и никога няма да живее в същия свят...

21.09.2006г.

Разстоянието от мен до теб
е толкова дълго...
Дори и хиляди километри да извървя,
все не ще ми достига
една единствена крачка –
крачката,
която трябва да направиш
ТИ!!!

Недялко Йорданов

Обикновените и Истинските Приятели

Обикновенните приятели никога не ме виждат да плача.
Истинските приятели имат рамо, подгизнало от сълзите ми.
Обикновенните приятели не знаят малкото име на най-близкия ми човек.
Истинските приятели имат номера на мобифона му в тефтерчетата си.
Обикновенните приятели носят бутилка вино на купоните, които правя.
Истинските приятели идват по-рано за да ми помогнат в подготовката,
и остават до късно, за да ми помогнат в почистването.
Обикновенните приятели се сърдят, когато им звъня, след като
са си легнали.
Истинските приятели питат, защо ми е отнело толкова време да им
позвъня .
Обикновенните приятели се стремят да говорят за моите проблеми.
Истинските приятели се стремят да ми помогнат да се справя с
проблемите си.
Обикновенните приятели гадаят за моите любовни истории.
Истинските приятели знаят толкова много подробности, че ако
не бяха истински, можеха да ме шантажират с това.
Обикновенните приятели, когато ме посещават се държат като гости.
Истинските приятели отварят хладилника и се обслужват сами.
Обикновенните приятели мислят, че с приятелството ни е свършено,
когато имаме разногласия.
Истинските приятели знаят, че няма истинско приятелство, ако не
сме имали разногласия.
Обикновенните приятели очакват винаги да съм до тях, когато
имат нужда от мен.
Истинските приятели очакват винаги да са до мен, когато имам
нужда от тях.

Да простиш

Да простиш не означава да забравиш.
Да простиш означава да запомниш, че никой не е съвършен.
Че всеки от нас прави грешки дори когато се опитваме да сме чесни.
Че всеки от нас казва неща, за които после съжалява.
Да простиш означава да запомниш, че ние сме много повече от нашите грешки.
Да простиш означава, че в сърцата ни има място да започнем от начало.

Твърде често

Твърде често не осъзнаваме какво имаме докато не го изгубим.
Твърде често признаваме грешките си, когато вече е прекалено късно.
Понякога изглежда, че нараняваме хората,
които са най-близко до сърцето ни.
И позволяваме на глупави неща да провалят живота ни.
Твърде често позволяваме на маловажни неща да завладеят мислите ни.
И обикновено след това твърде късно
осъзнаваме какво ни е заслепило.
Затова винаги се старай да казваш на хората
колко много означават за теб.
Използвай всяка възможност да им го покажеш
докато не е свършило времето ти и не е станало твърде късно.
Старай се винаги да оценяваш всичко, което имаш.
И бъди благодарен за малките неща в живота, които означават много.
Да остарееш е привилегия, която много хора нямат.
Затова живей така, че да не съжаляваш за нищо!

Прости ми

Прости ми за всички неща, които съм казал
и тези, които не съм...
Прости ми, че понякога съм бил груб с теб.
Прости ми за всички неща, които съм направил
и за тези, които не съм...
Прости ми ако някога съм те пренебрегвал.
Прости ми ако понякога съм те натъжавал.
Прости ми ако понякога съм мислел,
че съм по-добър от теб.
Обичам те...
Никога не забравяй това, моля те!
Ти си толкова важна за мен!
В добри и лоши времена, винаги...
Винаги ще бъда тук за теб... до теб!
Прости ми за всичко лошо, което съм направил.
Пиша ти това, защото какво ще стане,
ако утрешния ден никога не дойде?
Ако нямаш възможността да кажеш “Сбогом”.
И да прегърнеш най-скъпите си хора...
Ако никога не успееш да кажеш “Извинявай” и “Обичам те”...
Не оставяй след себе си нищо,
за което да съжаляваш!

Пристанището

Много, много отдавна Морето се влюбило в Земята.
Вълнувало се под напора на силните си чуства. Отронвало тежки въздишки...
Ту преливало от нежност и умиление, ту бушувало от мъка.
Помрачнявало от скръб.
Проплаквало от болка.
От него се изпарявали тежки облаци пълни със сълзи.
После те се спускали над Земята и ласкаво я галели със ситната мрежа на дъжда...
Земята също обичала Морето.
Тръпнела при всяка мисъл за него.
Бузите й руменеели.
Устните и се пропуквали от напрежение.
Когато не смогавала да укроти чуствата си, избухвали вулкани.
Най-сетне Морето се осмелило да й разкрие сърцето си.
Тя му прошепнала:
-Ще ти пристана!
Мястото, където Земята и Морето се прегърнали и целунали, било наречено Пристанище.
Така се казва и до ден днешен.

Из "Приказките на Заспивко" от Кирил Назъров

Сънувай сън без мен

Искаш да Ти обясня за своя страх?
Добре, ела и се сгуши във мен
рано е още но зимно е тъмно от часове
залепи ухо до сърцето ми
заспи и си пожелай тази нощ
да сънуваш сън
без мен.

земя
луковица от лале
лампа с насочена светлина
куче
котка
разплакано
усмихнато
дете
без мен

легло
сняг
ръка
сухи
влажни
устни
небе
без облаци и
с облаци около
залезно слънце
без мен

бетонно стълбище
червена
кола
трева
под снега
керемида
счупена
сврака
на черешата
цъфнала
окапала
без мен

луна
море
ръка
целувка
суха
влажна
страстна или
за довиждане
милувка
под извивката на гърдата
без мен

синя стая
магнитчета
на хладилника
пелин долят
във чаша
от ром
думи
до среднощ
без мен

гореща потна
сутрин
цигара със кафе
и бързане
за никъде
изпълнено с мечта
за връщане
и дълги мигове
на живот
извън тялото
и в него
без мен...  

Будна ли си?
Малко Те наболява врата?
Спа цяла нощ с ухо до сърцето ми
и ръката Ти беше във моята.
Трепериш ли?
Нали поиска да Ти обясня
за своя страх.
Е, това е –
една нощ само
сънувах сън без Тебе
и разбрах
бях срещнал най-големия си страх.


Автор: marcusjunius

Блиц

Колко?
Колкото.

Грешен отговор.

Втори опит:
Колко?
Ммм... Много.
Точно!

Докога?
Докогато.

Верен отговор.

Но пак на поправителен.

За да си научиш
Че "Завинаги"
Е за препоръване.

Пък каквото ще да става.

Ваня Щерева, "Фасове"