на живота комичен.
Питаш се “няма ли край”
този разказ саркастичен.
Искаш да креснеш,
да викнеш, да треснеш.
Колко ли пъти проклинаш
таз жалка жестока пошлост... не веднаж...
Колко ли пъти си каза, че стига,
избяга, затри се и плака
далече да бъдеш от таз проклета интрига
да се облечеш... да не изпуснеш влака...
Но не можа, оказа се слаба,
за теб не съществуваше понятието слава.
Обърна се, върна се, клекна
и пред името на Любовта заекна.
Затова сега не се сърди –
със себе си горда бъди!
Ще страдаш, ще чупиш, ще мяташ,
но накрая няма да има нужда да бягаш.
13.04.2009 (понеделник)
Няма коментари:
Публикуване на коментар