Толкова ли Те Обичам

Толкова ли Те Обичам,
че от Сърцето ми кръв се стича?
Толкова ли Те Обичам,
че в дробовете ми е пълно с отрова?
Толкова ли Те Обичам,
че кръвта ми и тя е заразена с Любов?

Главата ми не знае вече какво е свобода,
какво е да не мислиш за Теб
и как звучи света без Твоето име.

Езикът ми всеки път се обърква,
умът ми всеки път ме лъже,
когато дори Теб Те няма,
да припознава Теб в човека отсреща.

Как е възможно ръцете да са толкова празни,
сърцето – толкова завоювано,
очите – толкова слепи,
а сълзите – толкова мокри и толкова за Теб?

Колко още ще е нужно да го повтарям?
Колко още ще е необходимо да го крещя?
Останах без дъх,
без ум,
искам да остана и без сърце... отново...
Искам да се върнеш за него... отново...
И да чуеш викът ми –
“Обичам Те!”.

06.06.2008 (петък)