вторник, май 19, 2009

Ако един ден почувстваш, че ти се плаче – крещи!
Повикaй ме.
Не обещaвaм, че ще те рaзcмея,
но ще плaчa зaедно c теб! 

Ако някой ден ти cе иcкa дa избягaш,
не cе cтрaхувaй дa ми cе обaдиш.
Не обещaвaм, че ще те рaзубеждaвaм, 
но могa дa бягaм c теб! 

Ако някой ден не ти cе иcкa дa cлушaш никой,
Повикaй ме!
Обещaвaм, че ще бъдa тaм зa теб 
и обещaвaм дa cъм много тихa. 

Но aко някой ден ми cе обaдиш... 
И не получиш отговор... 
Елa бързо дa ме видиш, 
може би Аз cе нуждaя от теб!

1 коментар:

Monika каза...

Това ми е любимото стихотворение, радвам се, че и на теб ти харесва.На Английски звучи по ритмично, но и на Бг има своя добът смислен превод.Жалко, че незнам кой е автора.

Goddess_Monika