Желание за Рожденния Ден

Е, Рожденният ми ден наближава. :) И както за Коледа, така сега и за Рожденния си Ден си пожелавам желание. Тогава се сбъдна, беше дори по-прекрасно, отколкото си го бях пожелавала. Какво друго ми остава, освен да се надявам, че и сега ще стане така. По Коледа стават чудеса, а по Рожденните Дни?... Да видим! :)

Писмо до съпругата

Разказ на Stefan Zweig – "Der Brief einer Unbekannten"

Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки. 

Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага… 

Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? 

Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса. 

Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. 

Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком SMS и най-новият скалп, увиснал на колана му. 

Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие. 

Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. 

Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница. 

Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка. Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. 

Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне. 

Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. 

Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз. 

Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, Всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. 

Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „Ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова? 

Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „Той не е такъв човек”. Ще ти го кажа – няма моногамни хора. 

Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. 

Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е “верен” от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката? 

Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”… 

Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен. 

Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. 

Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище. 

Затова недей да ме мразиш, моля те. 

Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата… 

20 февруари, 2008 от Anna 

Писмо до любимия

Колко е трудно да обичаш. До вчера беше до мен, а аз не разбирах колко много значиш ти за моята душа.Вече те няма, но аз не преставам да мечтая за деня, в който отново ще държиш ръката ми и ще шепнеш: “Обичам те!”. Опитвам се да забравя топлия ти поглед, нежните прегръдки, страстните целувки. Но не можах, не можах да те забравя. Защо? Не знам... Може би, защото те обичам повече от всичко на света и бих дала живота си, за да си до мен, бих продала душата си, за да чуя още веднъж как с любов изричаш името ми. И днес стоя сама... Макар сред хора чувствам празнина. Нищо не може да ме развесели. Пък и за какво ми е? Вече нищо не е както преди. Теб те няма, достатъчна причина да спра съществуването си. Не... защо да го правя... Макар, че те изгубих, аз зная, че един ден отново ще си до мен и този път завинаги, но до тогава знай, че те обичам. Не ме забравяй никога, защото един ден ще разбереш колко много съм те обичала и колко много си имал и загубил... 

Автор - Неизвестен

Път към безкрайността

Кръговете от цигарен дим плавно се разбиват в бутилката Ballantine’s. Гася нервно поредната непреполовена цигара Davidoff и с разсеян поглед фиксирам изящната блондинка срещу мен, която не престава да говори за последното ревю на Giorgio Armani, обзета от желание да се издигне поне малко в моите очи. Изпълва ме безразличие.
На съседната маса непринудено седи непознато мургаво момиче с извехтяла ефирна рокличка и ангелски смях. Не отделям очи от нея. Nokia-та отново звъни настоятелно. Хвърлям небрежен поглед върху дисплея и отново насочвам вниманието си към нежното създание с безкрайно дълбоки тъмни очи. Сякаш същите, в които се влюбих някога. Тя беше 17-годишна чаровница, направо взриви младото ми сърце. Внесе смисъл в живота ми и ме накара да повярвам в чудеса…
Несръчният сервитьор побледнява. Едва намира сили да ми се извини. Току що е унищожил ризата ми Dolce & Gabbanа, но не съм в настроение да се карам с никого. В суматохата около неволно разлятата чаша ведрият поглед на смуглата фея се спира точно върху мен. Отново съм на 17 и моята малка принцеса ме гледа изумена. Все още не може да повярва, че със спрей съм изписал върху блока й: “Винаги ще те обичам, дори когато го отричам!”. След което ще последва най-истинската целувка в моя живот…
- Колко струва новият ти часовник Raymond Well? – неуместно се включва русото недоразумение срещу мен и ме приземява от раз в реалността.
Само преди три години бях просто “нахакан отворко”, смуглата фея бе “моето изкушение”. Само тогава моят смях бе истински, нощта бе само наша, докрай бях изпълнен с любов. С всеки неин жест, с всяка дума, с всеки поглед и допир разбирах какво значи да бъдеш истински жив, да бъдеш обичан, да бъдеш безумно щастлив. И сега, когато срещам непознато момиче, приличащо на нея, усещам страшната празнота, която безуспешно се опитвам да запълня. Моето неизживяно бъдеще се сблъсква за миг със силиконовото ми настояще…
Всичко днес е различно. Осъществих всяка наивна детска мечта: Париж, Лондон, Ню Йорк. Обходих целия свят. Натрупах доста пари. Днес мога да кажа, че съм богат. А дали съм щастлив? Животът ми стана банално фалшив, лицемерието в него направо крещи: приятелство, любов, секс – срещу пари!…
Непокорното създание с топли черти се е изпарило така ненадейно, както се появи. Вече няма какво да правя тук. Оставям едра банкнота върху сметката и се отдалечавам пред изумения поглед на превзетата блондинка. Със забързани стъпки вървя към сивото Audi TT. Вали. Или може би това са просто моите сълзи. Не трябва да плача. Нали съм мъж! На кого му пука, по дяволите!
Имам всичко, за което някога бях мечтал, но сега разбрах, че мечтая за това, което някога бях имал. Запалвам мотора и с необуздана скорост се устремявам към безкрайността. Вече няма какво да ме спре…
P.S. Смисълът в моя живот днес се омъжи за друг.

Автор - Неизвестен

Любовта...

Понякога любовта идва изневиделица. Когато най-малко очакваш. Докато вършиш ежeдневните си задължения. Докaто все още мислиш за някой, който те е наранил. Изведнъж пред теб застава друг човек. В когото виждаш всичко онова, от което се нуждаеш. Без да знаеш какво е то. Без да знаеш какъв е той. Някак всичко се променя. Една малка, но много важна част от теб се прeражда. И вярата ти се възвръща. Желанието ти за живот също. И вече имаш нови сили. За нови борби. За нови мечти. За нови красиви мигове. Мигове, които си мислил, че никога повече няма да имаш. Разбираш, че в клишето ''влюбих се и света стана по-красив'' има много истина. Прекрасна истина. И да, цветята вече са по-красиви и ухаят по-хубаво. И червените рози не са банални. И залезът е по-романтичен, а в морето има повече живот. Също както и в теб. 

В един момент си задаваш въпроса: ''Това аз ли съм?''. А изненадата е голяма. Да. Tова си ти. В най-добрата си светлина. Въпреки че се чувстваш някак странно. И дори глупаво. Заради въпросите, които се въртят в главата ти. Заради усмивката, която се появява на лицето ти без причина, докато вървиш по улицата, а хората те гледат нацупено. Ах, колко са нещастни тези хора, щом не те разбират и щом не се усмихват с теб! 

Да, понякога просто се влюбваш. А подреденият ти живот се преобръща. Предстaвата ти за бъдещето, принципите ти – също. Готов си да се изправиш пред всичко и всички. Защото е дошъл моментът, в който осъзнаваш, че нищо не е толкова важно и толкова велико, колкото любовта. Колкото Твоята любов. Дори да знаеш, че след време чувствата ти няма да бъдат същите. Ти би рискувал. Tова, коeто си градил с дни, месеци, години. Заради човека, който те е накарал да се чувстваш… по начина, по който се чувстваш. И който не може да се определи с една дума. Нито да се опише с хиляда. Готов си да се бориш за твоята любов. Защото знаеш, че никой няма право да те лишава от щастиетo ти. Независимо от причините, които има. И независмо от миналото ти. Ти вече си друг човек. Не си идеален, но си малко по-добър от вчера. 

Защото си открил нещо ново. Нещо, което те кара да се радваш повече на едно невинно ''Здравей!'', отколкото на красиви, любовни обяснения и почти неизпълними обещания. Нещо, което ти дава силите да забравиш себе си, за да подариш малко щастие на някой друг. А може би и целият свят. Даже вярваш, че можеш да създадеш нов, по-добър свят. Само за него. 

Идва момент, в който осъзнаваш, че вече не търсиш идеали. Вече никого не търсиш. Защото си намерил това, което искаш. Днес няма значение, че не е чаровен принц, на бял кон, с лъскави доспехи или красивата принцеса, за която уж си се борил с приятелите си като малък. Има значение това… което те кара да се чувстваш, както никога до сега… в мига, в който те погледне в очите и се усмихне. Дори да не шепне мили думи. Ти усещаш някаква хармония. Хармония, която сякаш свързва теб и Вселената. Твоята вътрешна хармония, която можеш да усетиш, само в началото на една любов. Любов, която след време ще се измени, но няма да изгуби величието си. Любов, от която ти имаш нужда. Не, защото не можеш да се справиш без нея. А защото не искаш. Защото не виждаш смисъл…

август. 2007

sweethearts

Молитва

Господи, дай ми силата и знанието
да се справя днес и утре,
да видя пътя напред
и да мога да го премина.

Господи, дай ми щастието и любовта
да бъдем душа до душа
в облаци, слънце, земя и небе,
винаги да има вътре светлина.

Господи, дай ми късмета и способността
да се срещна с тази Моята Съдба,
да я извървя без много болка и разочарования,
да не спирам да вярвам, че ти си винаги до мен!

17.01.2008 (събота)

Отново

Държиш ме в ръцете си...
Целувам Те...
Прегръдки за мен и за Теб...
Знам този път...

Нашата песен отново звучи
и усмивки по лицата ни изгряват.
Седим тихо в колата
и гушваш ме Ти.

Отново по същия път
вървим, не – крачим, летим.
Отново Ти стигаш до там,
а аз до Теб дишам едвам.

21.05.2008 (сряда)

Поредната сутрин, в която те чакам
будна, тъжна, сама.
Поредната дупка, в която аз падам
и не виждам друго – тъма.

Колко пъти поглеждам натам
твоят номер да се появи огрян
да се обадиш ти, да дойдеш насам
и отново на моето рамо да те видя опрян.

27.04.2008 (неделя)