Колко е трудно да обичаш. До вчера беше до мен, а аз не разбирах колко много значиш ти за моята душа.Вече те няма, но аз не преставам да мечтая за деня, в който отново ще държиш ръката ми и ще шепнеш: “Обичам те!”. Опитвам се да забравя топлия ти поглед, нежните прегръдки, страстните целувки. Но не можах, не можах да те забравя. Защо? Не знам... Може би, защото те обичам повече от всичко на света и бих дала живота си, за да си до мен, бих продала душата си, за да чуя още веднъж как с любов изричаш името ми. И днес стоя сама... Макар сред хора чувствам празнина. Нищо не може да ме развесели. Пък и за какво ми е? Вече нищо не е както преди. Теб те няма, достатъчна причина да спра съществуването си. Не... защо да го правя... Макар, че те изгубих, аз зная, че един ден отново ще си до мен и този път завинаги, но до тогава знай, че те обичам. Не ме забравяй никога, защото един ден ще разбереш колко много съм те обичала и колко много си имал и загубил...
Автор - Неизвестен
Няма коментари:
Публикуване на коментар