Липсва ми времето, когато изтръпвах.
Липсва ми времето, когато не можех да мисля за нищо друго.
Липсва ми времето, заето единствено и само с чувството на обсебеност.
Липсва ми времето, когато не знаех коя съм, когато погледнех към Теб.
Липсва ми времето, което ме изпълваше.
Липсва ми времето, когато виждах смисъла.
Липсва ми времето, когато знаех какво е, как е и защо е.
Липсва ми времето на непрестанно преследване на неуловимото.
Липсва ми времето на денонощно гонене на непостижимото.
Липсва ми времето на непрестанно следене на далечната ми цел.
Липсва ми времето, когато имах цел.
Липсва ми времето, когато изгарях от копнеж.
Липсва ми времето, в което мечтите значеха всичко.
Липсва ми времето, когато мечтата ми беше Ти.
Липсва ми времето, когато единственото, което исках беше Ти.
Липсва ми времето, когато не заспивах.
Липсва ми времето, в което гледах непрекъснато Твоите снимки.
Липсва ми времето, в което слушах само Твоите песни.
Липсва ми желанието.
Липсва ми целта.
Липсва ми мечтата.
Липсва ми това чувство тук вътре.
Липсва ми тръпката, живеца, смисъла...
Липсваш ми Ти!
Липсва ми, когато Ти беше всичко!
29.10.2007 (понеделник)
сряда, юни 25, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар