Защо

Седя срещу Теб и броя,
броя колко пъти мога да въздъхна по твоята хубост
и колко пъти мога да остана без дъх заради нея.

Толкова близо до мен – съсипваш ме
сипвайки в чашата си повторно
отпивайки глътка, и гледайки Те така ненаситно.
Никога няма да свършиш...

Говориш ми, а сякаш сънувам.
Не съм там – не чувам думите Ти.
Гласът Ти като нежна далечна отнесеност долита до мен
и аз се загубвам в мелодията му.

Твоята музика се забива в ума ми.
Искам да помня всяка Твоя песен
и когато съм сама, в мислите си с Теб
да звучи отново, да звучиш Ти.

Гледам Те и не знам дали виждам.
Виждам Те и не знам дали не сънувам.
Ръцете Ти, лицето Ти, косата Ти...
Истински, чувствени, нежни...
Нежни, чувствени, истински...

Защо си тук, защо съм тук, след толкова време на размисли, сълзи и болки?
Нима не усещаш, че в мен бие лудо, не спира едно уморено сърце?
Нима, за да докажем, че има още Любов?
Нима, за да повярваме, че има силата Време?
Нима, за да знаем отново, че има думата “Ние”?

13.11.2007 (вторник)