Целият свят се строполи върху ми
с най-голяма си и разрушителна сила –
Всепомитащо, неумолимо, унищожително...
Разкъсана някъде там изпод развалините
не мога да помръдна, не мога да усетя.
Студът с цялата си тежест е легнал върху мен,
а мракът е непоносим.
Не мога да открия всички парченца,
на които се разчупи моето същество.
Не мога да прогледна в цялата тъма,
на какво заприлича целият ми свят.
Лежа, а не мога да мръдна.
И да поискам не мога.
Загубих се цялата някъде там.
Моята смърт ме догони доволно.
Не искам да се вдигна, не искам да стана отново,
не искам да виждам, не искам да разбирам
в какво се превърнах Аз и Светът.
Искам да умирам...
25.11.2007 (неделя)
понеделник, юли 07, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар