Най-накрая

Най-накрая след толкова
нощи проплакани,
сънища прогонени,
надежди изкрещяни,
молитви изказани,
мечти нарисувани,
болки понесени,
успявам да прогледна.
Очите ми отварят първите лъчи на утринното слънце. Лъчи – толкова ярки, лъчи – чиято топлина ме гали с най-голямата нежност, докосват ме, за да ме събудят по най-приятния начин.
Събудена, отворила по детски любопитни очи, спокойно очакваща, посрещам най-прекрасния ден след толкова време.


27.02.2008 (сряда)