Само Ти

Ако сега пиша за последен път искам да Ти кажа толкова неща. Неща, които може да нямам възможност да кажа никога повече – на Теб, дори да изрека пред себе си, да ги изживея поне още веднъж.
Такова спокойствие, такава хармония, такава съвършеност и свързаност с цялата Вселена. Когато ме хванеш и когато потъна в прегръдките Ти. Тогава Светът е пълен и завършен. Тогава усещам какво значи наистина щастие и това да бъдеш част от нещо истинско. Да бъдеш част от Всичко. И Всичко да е в теб. Нищо друго не ми трябва в този момент и нищо не е излишно. Съвършенството е пълно. Само Ти можеш да създадеш това усещане. Само Твоето докосване, Твоята прегръдка, Твоето гушване ми носи Всичко – всичко, от което имам нужда, за да се почувствам истински щастлива и пълна.
Да забравиш за всичко друго, да нямаш нужда от нищо друго – това е съвършенството. А така ме караш Ти да се чувствам аз. Да копнееш само за едни единствени ръце, пръсти, целувки, дъх... само те да те правят специална. Само и единствено мисълта за Теб да е достатъчна в главата ми, за да бъде денят ми смислен. Само Твоят глас да носи успокоението – само това, че съм го чула днес. Само Ти, Ти, Ти...

20.03.2008 (четвъртък)