Мдам... празниците. Отново се задават. И аз отдалече съм започнала да ги мисля. Отново четири дъъълги дни, отново далече от ежедневието, отново всички си заминават... И това ме кара да имам лошо предчувствие. Поне този път не са от празниците с обичаите и традициите, та ще си спестя изкуственото им спазване и изпълняване на някакви фалшиви задължения. Тогава кое е това, което толкова много ме потиска... Отговорът се крие в това, че повечето ми приятели си заминават... и работата не е толкова в самото заминаване, колкото в прекарването със семействата им. И отново стигаме до въпроса със семейството. Завиждам им... като си представя семейната идилия, бягството от ежедневието, спасителния остров - описани в предишната ми публикация - и отново си пожелавам същото, което си пожелах и тогава...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар