Страх ме е

Страх ме е, душата ми се е свила,

притеснение - дъбоко притаила.

Някой загаси светлината

не виждам по-надалеч от стената.

Знам, не трябва да мисля това,

винаги трябва да бъда готова

да те видя на вратата с усмивка

и да захвърля тази страхлива обвивка.

Винаги идва момента, в който

страхът се захваща за гърлото - мойто

и спирам да виждам усмивката - твойта.

А не е имало смисъл от страх,

никога не казвай "Дотука! Спрях!",

защото усмивката ти казва "Тебе видях!" :)

23.03.2010 /вторник/