Ще те чакам

Когато излезна пак в студения свят, ще ми липсваш.
Ще мисля за Теб всяка секунда.
Обещай ми, че няма да ме забравиш!

Когато излезна отново, ще умирам от самота.
Ще умирам от студ.
Защото ще ми липсва топлотата, която Ти ми даваше тук вътре.
Ще Те чакам...

Няма да бъда далеч от Теб.
Всяка нощ ще сънувам за Теб.
Всяка сутрин ще Ти казвам мислено “Добро утро”.
Всеки ден ще се моля за Теб... за Нас.
А вечер... вечер ще стоя сама и ще Те чакам.

Когато си тръгна, започнах да умирам малко по малко.
Но Ти никога няма да узнаеш какво изпитвам аз.
Никога няма да си твърде далеч, нали?
Затова аз ще Ти обещая – ще Те чакам винаги... докрая!

01.01.2008 (вторник)