Съдба... За кой ли път се убеждавам в нея.
И за кой ли път (трети най-малко, поне тези са ми най-ясни в съзнанието) това лято ми се случва да видя начертани двата възможни пътя... и как избирам единия – винаги грешния, болезнения.
Първият път си направих едни планове за лятото, то излезе друго. Промениха ми ги доста лицемерно хора, които са ми уж най-близки.
Вторият път избързах. Ако не бях избързала, нищо нямаше да е така, както е сега. Нещата щяха да се развият по съвсем различен начин и нямаше да е същото.
Третият път го открих сега. Разрових се в стари разговори с един човек. Та понеже нашта връзка е невъзможна, но и двамата много се обичаме... Ми и тогава в началото още той си ми го е казал същото, което си говорим и сега. И ми е посочил точно момента, в който всичко се пречупва и се тръгва по другия път (грешния, разбира се)! Е, как да не мислиш, че има съдба! И как става така, че и двата пъти ни вкарва в грешния път (преди и сега)! Сега ще ни бута по него и ще продължава да ни засвидетелства колко сме един за друг. Както досега. Пък на третия път... знае ли човек...
Понякога знаеш, че избираш грешния път. Може би, защото не следваш желанията си, или не ти оставят възможност да тръгнеш по другия. Друг път не осъзнаваш, че тръгваш по него. И тогава е по-лошото. Като видиш след време какво е би могло да се случи, тоест като видиш другия път. Дали е по-лошият вариант? Как е по-добре – осъзнато или неосъзнато да тръгнеш по грешния път? Кога вината ти е по-голяма? А болката? Болката идва с осъзнаването. Така че, ако не е в началото, ще е после. Все тая. Ама не е все тая, щото докато осъзнаваш, че вървиш по неправилния съдбовен път, ще се изяждаш от яд и болка, че времето и пътят си тече, а ти нищо не можеш да направиш. А иначе – при свършен факт вече...?! Е, и тогава боли, де – тогава си блъскаш главата затова, че е можело нещо, но ти си бил със затворени очи за него. Започваш да се обвиняваш колко си глупав, къде си гледал, как е могло да не го осъзнаеш навреме, за да го промениш...
Та моите грешни пътища са такива – два от тях осъзнати и един, който сега открих, неосъзнат (сега го осъзнах). Кой най-много боли ли? Неосъзнатият! Не защото е бил неосъзнат... А защото е Последен!
27.08.2008 (сряда)
И за кой ли път (трети най-малко, поне тези са ми най-ясни в съзнанието) това лято ми се случва да видя начертани двата възможни пътя... и как избирам единия – винаги грешния, болезнения.
Първият път си направих едни планове за лятото, то излезе друго. Промениха ми ги доста лицемерно хора, които са ми уж най-близки.
Вторият път избързах. Ако не бях избързала, нищо нямаше да е така, както е сега. Нещата щяха да се развият по съвсем различен начин и нямаше да е същото.
Третият път го открих сега. Разрових се в стари разговори с един човек. Та понеже нашта връзка е невъзможна, но и двамата много се обичаме... Ми и тогава в началото още той си ми го е казал същото, което си говорим и сега. И ми е посочил точно момента, в който всичко се пречупва и се тръгва по другия път (грешния, разбира се)! Е, как да не мислиш, че има съдба! И как става така, че и двата пъти ни вкарва в грешния път (преди и сега)! Сега ще ни бута по него и ще продължава да ни засвидетелства колко сме един за друг. Както досега. Пък на третия път... знае ли човек...
Понякога знаеш, че избираш грешния път. Може би, защото не следваш желанията си, или не ти оставят възможност да тръгнеш по другия. Друг път не осъзнаваш, че тръгваш по него. И тогава е по-лошото. Като видиш след време какво е би могло да се случи, тоест като видиш другия път. Дали е по-лошият вариант? Как е по-добре – осъзнато или неосъзнато да тръгнеш по грешния път? Кога вината ти е по-голяма? А болката? Болката идва с осъзнаването. Така че, ако не е в началото, ще е после. Все тая. Ама не е все тая, щото докато осъзнаваш, че вървиш по неправилния съдбовен път, ще се изяждаш от яд и болка, че времето и пътят си тече, а ти нищо не можеш да направиш. А иначе – при свършен факт вече...?! Е, и тогава боли, де – тогава си блъскаш главата затова, че е можело нещо, но ти си бил със затворени очи за него. Започваш да се обвиняваш колко си глупав, къде си гледал, как е могло да не го осъзнаеш навреме, за да го промениш...
Та моите грешни пътища са такива – два от тях осъзнати и един, който сега открих, неосъзнат (сега го осъзнах). Кой най-много боли ли? Неосъзнатият! Не защото е бил неосъзнат... А защото е Последен!
27.08.2008 (сряда)
Няма коментари:
Публикуване на коментар