Изгаря ме денят
с безкрайната си продължителност
и ме изгаря очакването
да звъннеш отново Ти.
А е тишина
убиващо тихо е
и убиващо силно е
знанието, че мълчиш.
Знам, че не желаеш да чуеш.
Знам, че не желаеш да знаеш дори,
но нестихващото ми съзнание не спира,
очаква... и умира...
......
Колко болезнено е да знаеш, че няма!
Колко убиващо е да помниш било е!
Колко погубващо е да не знаеш къде е!
И колко жестоко е да обичаш и да не може...
07.01.2008 (понеделник)
четвъртък, август 28, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар