"Американска история"

“Често си спомням някакви епизоди, събития, хора, самия себе си, изпитвам носталгия по миналото, по детството, по младостта. Всъщност, има една – единствена реална носталгия – по миналото. Всичко останало е сурогат, фалшификат. Хората, които като нас с вас са се лишили от нещо в живота, често подменят носталгията по миналото с носталгия по страната, града, дома, природата. Но това е от неразбиране, от неумение да извличат важното и да систематизират. Нали можеш да се върнеш в града и да се убедиш, че той и сега си е задушен и мръсен, можеш да се срещнеш със старите приятели и да се убедиш, че те съвсем не са такива, каквито ги помниш – може и да са се променили, а може би просто са си били такива, но ти не си го забелязвал. Можеш да отидеш в парка, където си се разхождал някъде с момиче и да си признаеш, че по света има не по-лоши паркове, а вероятно и по-красиви, по-свежи, по-пъстри. Пък и девойката е по-добре да не срещаш отново, защото вероятно такава, каквато е сега, ще ти развали впечатлението. Ако пожелаеш, можеш да се върнеш във всички места, които някога си напуснал. Да се върнеш не сега, а утре, а ако не утре, то някога по-късно, защото почти винаги животът дава втори шанс, почти всичко е обратимо във времето. И това, което сега ти се струва, че ще си отиде завинаги и повече никога няма да се случи, почти винаги се връща, появява се отново и ще ти даде нова възможност. Необратимо е само едно. Само смъртта не дава втори шанс.”

„Така е, винаги можеш да се върнеш, но когато го направиш, носталгията по всичко, което до неотдавна те е мъчило, се разтваря, изчезва. Само в миналото не можем да се върнем. Не можеш да върнеш онова момиче, с което си се разхождал, то е само на снимката и в паметта ти. Не можеш да върнеш среднощните спорове с приятелите, защото тях вече ги няма там, пък и няма защо да спориш, и без това всичко е ясно. Можеш да се върнеш в града и в парка, но не и в тогавашното си възприятие, в усещанията от този парк, а нали именно в усещанията се крие цялата прелест, не в самия парк. Единственото място в което не можем да се върнем е миналото и затова само по него изпитваме носталгия. Защото може да има носталгия само по невъзвратимото.”

Анатолий Розовски