понеделник, януари 25, 2010
сряда, януари 20, 2010
Дървото на промените
Наех водопроводчик да ми помогне за възстановяването на стара ферма. Когато той тъкмо беше свършил трудния първи ден от работата, спукана гума му загуби още един час. Електрическата му бормашина не работеше и неговият стар еднотонен камион също отказа да работи. Докато го карах към тях, той седеше в гробно мълчание. После ме покани да се запозная със семейството му.
Тръгнахме към предната врата и мъжът се спря за малко до едно дръвче, като докосна върха на клоните с двете си ръце. Докато отваряше вратата, го видях да се променя пред очите ми. На неговото бледо лице грейна усмивка и той прегърна двете си деца и целуна жена си.
Малко по-късно ме изпращаше до колата. Ние преминахме покрай дървото и моето любопитство надделя. Попитах го за това, което видях да прави преди малко.
“О, това е моето дърво на проблемите – отговори той. – Знам, че не мога да спра да имам проблеми в работата, но едно нещо е сигурно – тези проблеми не принадлежат на моя дом, нито на жена ми и децата ми. Затова всяка вечер, когато се прибирам вкъщи, аз просто ги окачвам на това дърво и моля Бог да се погрижи за тях. После на сутринта отивам да си ги взема отново. Но знаеш ли, странното нещо е – и той се усмихна, – че когато дойда сутрин, проблемите не са толкова големи, колкото бяха, когато ги оставях предишния ден.”
Вятърът и Цветето
Някога, някой е разказал следната история са страшната сила на любовта.
Веднъж Вятърът видял едно прекрасно Цвете и се влюбил в него. Докато нежно галил Цветето, то му отвръщало с още по-голяма любов. Но на Вятъра това му се сторило недостатъчно и решил: „Ако аз дам на Цветето цялата си мощ и сила, то ще ми отвърне с нещо още по-голямо!”. И дъхнал към Цветето с мощното дихание на своята любов.
Но Цветето не могло да понесе тази бурна любов и се пречупило. Вятърът се опитал да го вдигне и да го съживи, но не успял. Тогава утихнал и духнал към Цветето с нежното дихание на любовта, но то повяхвало пред очите му. Изкрещял тогава Вятърът: „Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се пречупи! Явно не си било способно да ми отвърнеш, а това означава, че не си ме обичало!”. Но Цветето нищо не отговорило. То било мъртво. А Вятърът останал сам.
вторник, януари 05, 2010
Твоето дете
Какво ще разкажеш един ден на децата си?
Как си се напивал като куче при всяка отворила се възможност на маса (или под маса)...
Как си купонясвал до ранни зори с куп жени, независимо с коя (и колко) точно какво си правил...
Как си се бил само и само, за да направиш някоя простотия или за да се „докажеш”...
Как твърдейки пред себе си, че знаеш какво искаш и кой си, в следващия момент си отивал и си правел нещо, точно обратното, на това, което твърдиш. И въпреки това, след това си продължавал да твърдиш, че имаш ясна позиция...
Как си изневерявал на приятелката си и след това си отивал при нея и си й казвал за пореден път колко я обичаш...
Как си наранявал нарочно хората, които те обичат...
КАК ще обясниш на децата си всичко това?
А мислиш ли, че си достоен за децата си, ако правиш всичко това? Все още...?
05.12.2009 (събота)
Агресивно
Колко е хубаво понякога да бъдеш пиян. Пиян дотолкова, че да си кажеш каквото трябва. Да водиш разговори, които иначе не водиш.
...
Съвсем наскоро четох в една от великите книги на един мой най-любим писател как всяко нещо трябва да се изчерпи докрай – ако ли не, ако не го довършиш докрай, ако цялата енергия не се изчерпи – то се връща при теб – и съвсем още по-скоро се убедих реално, че е така.
От тук идва обаче една чуденка – по тази логика значи и други неща ще се „завърнат”, за да бъдат довършени. Колко неща имам да чакам? Колко неща имам да довършвам? И като завърша всичко, ще изляза ли на чисто – и тогава ще настъпи времето да се сбъдне Моята Мечта – Моята Спечелена Справедлива Битка?!
...
Истината малко по-рано или малко по-късно винаги излиза наяве.
...
При толкова смесени чувства (всъщност не са толкова много – само две – гняв и желание, но толкова силни), как е възможно да продължаваш да искаш да се изправяш лице в лице с обекта предизвикващ ги? И кое е по-силното, кое е водещото – гнева или желанието? И как е възможно при наличието на гняв да желаеш, и обратното – при наличие на желание – да разрушиш?
Но си има правила в тази Вселена – Правилото на Истината и Правилото за Довършването.
04.01.2010 (понеделник)