Спомен при пътуването

Ще ми е нужно време да отвикна вече
от твоя поглед, в който блясък има.
Съдбата е докрай неумолима –
отстъпвам аз, когато тя ми пречи.

От друго щастие съм тъй далече!
Ще отстраня с душа неутешима
това, което съм скъпял, любима:
очите ти, с които ме привлече.

Разискреното вино, ястията,
комфорта и съня сега не диря
и жаждата за близост не ме мами.

Днес мога сам да скитам по земята.
Каквото ми потрябва, се намира;
вървя и с мен е вечно любовта ми.

Йохан Волфганг Фон Гьоте

Благословен да бъде оня хубав ден
и времето годишно, мястото, часът,
красивата страна, където първи път
от две очи аз бях завинаги пленен.

Благословена – мъката, що сетих в мен,
когато от Амур бях стигнат в своя път,
стрелата му трептяща, струната, лъкът
и мястото дори, където бях ранен.

Благословени – думите, които аз
на моята любима посветих тогава,
въздишките, сълзите, всички изпитания,

благословени – стиховете, писани в захлас,
и песните, които пях за нейна слава,
и мислите ми – в плен на нейните желания.

Франческо Петрарка