Толкова ли Те Обичам

Толкова ли Те Обичам,
че от Сърцето ми кръв се стича?
Толкова ли Те Обичам,
че в дробовете ми е пълно с отрова?
Толкова ли Те Обичам,
че кръвта ми и тя е заразена с Любов?

Главата ми не знае вече какво е свобода,
какво е да не мислиш за Теб
и как звучи света без Твоето име.

Езикът ми всеки път се обърква,
умът ми всеки път ме лъже,
когато дори Теб Те няма,
да припознава Теб в човека отсреща.

Как е възможно ръцете да са толкова празни,
сърцето – толкова завоювано,
очите – толкова слепи,
а сълзите – толкова мокри и толкова за Теб?

Колко още ще е нужно да го повтарям?
Колко още ще е необходимо да го крещя?
Останах без дъх,
без ум,
искам да остана и без сърце... отново...
Искам да се върнеш за него... отново...
И да чуеш викът ми –
“Обичам Те!”.

06.06.2008 (петък)

Господи, благодаря ти

Господи, благодаря,
за силата и вярата,
за знанието,
които вървяха неотменно до мен.

Господи, благодаря,
за моят Ангел пазител,
за верният път,
които получих непременно от теб.

Господи, благодаря,
че беше до мен,
за търпението, което ми показа,
и любовта, която не спря да ме води.

Господи, благодаря!

21.05.2008 (сряда)

Колко голяма е тази любов?

Да държиш в ръцете си любов.
Да виждаш с очите си щастие.
Да усещаш със сърцето си трепет.
И всичко в един миг да се побира.
...
Колко голяма е тази любов?

21.05.2008 (сряда)

Отново

Отново...
Знаех...
Ти до мен...
Обич...
Желание...
Болка...
И вяра...
...
И прегръщаш...
И целуваш...
Аз – огън и страст...
Държа...
Погледа Ти...
Ръцете Ти...
Толкова изгарящо...
Истинско...
Толкова Ти...
...
И усещам...
Отново...
Знам...
Любов...
Ти...
Желание...
Болка...
И вяра...

21.05.2008 (сряда)

Лудо...

...
Ти...
Аз...
Целувка...
Любов...

21.05.2008 (сряда)

Силата на Времето и Силата на Любовта

Кое е по-силно? Времето или Любовта? Двете най-велики явления на света. Колко Време е нужно да забравиш, че обичаш и си обичал? Колко Любов е достатъчна, за да докаже, че Времето няма значение щом обичаш? Двете вървят заедно, а са пълни антиподи. Те не могат да вървят заедно – изглеждат несъвместими. А всъщност се поддържат. Времето помага на Любовта да се докаже колко е силна и истинска. Любовта помага на Времето да покаже, че само то може да излекува от нея. Двамата са най-големите си помощници. Но и врагове. Времето разделя Любовта на единия от Любовта на другия. Пречи им да се застигнат и никога да не се догонят. Любовта кара хората да намразват Времето, заради това, че то ги разделя. Любовта казва на Времето колко още да продължи. Любовта прави Времето безсилно пред нейната Сила и Времето прави Любовта безсилна пред неговата Сила. Така че... най-големите врагове са и най-добрите приятели. Двете противоположности се оказват допълващи се. Няма Сила по-голяма от Силата на Времето. И няма Сила по-голяма от Силата на Любовта.

07.05.2008 (сряда)

Обаждане

Вечер. Тихо е. В забрава потънала седя. Загледана в пламъка на единствената свещ, която гори в последния си час. Телевизорът говори, но кой ли чува празните слова. Забравила дори за реалноста дочувам отдалеч телефонен звън. Поглеждам – не може да си Ти. Това ли е, което виждам? Свещта продължава да гори. И телевизорът говори. Значи е истина – звъниш. “Ало!” се изплъзва от моята уста – бегло, плахо... като че от страх, че ще ми сториш нещо Ти – някакси виновно и сковано. Чувам Твоят глас отсреща – същият както винаги е бил – закачлив. Сякаш влизам в някаква друга реалност. От тук нататък отново започваме да съществуваме само аз и Ти. Забравям за спокойствието, за тишината и обещанията. Отново политам натам. Защото знам – не ме оставяш на мира. Говориш ми и сякаш поемам своята доза наркотик. Омагьосваш ме. Вече не съм същата. Мислите за Теб отново се оказват по-реални от самата истина. Мечтите, надеждите – всичко отново оживява. Как? И защо? Толкова ли съм слаба? Толкова пристрастена? А ти просто се обади да потвърдиш, как не си спазваш уговорките... и отново ме оставяш сама да потушавам илюзията за реалността...

26.04.2008 (събота)