Нелепостите продължават

Като ми е тръгнало, та... само за половин час откакто съм станала сутринта не мога да си намеря едни документи. А ми трябват за утре. От снощи ги търся. Обърнах си стаята наобратно и накрая, чак сега, когато вече измислях какви ли не варианти как да се сдобия с тях наново, изпаднаха почти най-отгоре от там, където попринцип трябваше да си стоят. Странно, нали?!
После изведнъж ей така от нищото ми се развали зарядното на телефона... а до вчера работеше. Точно сега?!
Слава Богу за днешния ден само толкова... после дойде, който трябваше и всичко се оправи. :)

02.07.2009 (четвъртък)

Ебаси скапания ден

Ебаси скапания ден! Когато ти тръгне накриво и всичко върви наобратно. Първо те късат на изпит – хайде, не е чак толкова очудващо при положение, че не си учил, не разбираш нищо, а и дори когато учиш по този предмет, не схващаш абсолютно нищо. Поправка – октомври.
После започваш да товариш багажа в колата, защото ще пътуваш (в това число и клетката със заека). През това време се излива страхотен дъжд и естествено нямаш чадър; гладен си. Въпреки това си мислиш, че си успял най-накрая и остава само ти да влезнеш в колата. Но ключът се разпада в ръцете ти, докато си отключваш вратата да влезнеш. Някакси на прибежки от входа до колата след хилядния опит успяваш да я отвориш. Преди това обаче без да искаш изхвърляш чипа на автомобилния ключ в боклука и колата естествено не може да запали. Търсиш майстор, в това време изгризваш едни солети и един кроасан, връщаш се, ровиш в коша, сглобявате ключа и той ти казва, че все пак трябва да си извадиш нов, който струва 90 лева!!! През това време вече си станал вир вода от дъжда. Най-накрая!!! най-накрая тръгвате с колата, заредени сте с бензин и всичко, каквото ви трябва и попадате в адското задръстване!!! Не може да бъде, нали?! Един час излизате от София, заека на задната седалка вече!!! едвам диша, а от вентилатора на колата духа топло като сте го настроили на най-студеното. Невероятно нали?! Но е истина! Не можеш да си представиш какво още може да се случи. И докато се чудиш си заклещваш ръката между седалката и вратата. В това време и сутиена ти се е разкопчал.
И както вече си стигнал успешно целта на пътуването си, успокоил си се, че си останал жив и здрав, в този момент ти се обажда Соня Драгова и ти казва, че други ден трябва да отидеш сутринта да си защитиш стажа!!!!!!!!!!!! И цялото ти пътуване ставааааа мамата сиии.... ААААААААА!!! Нищо, де – втора поправка – октомври.

01.07.2009 (сряда)

Миналото

Някога изправяли ли сте се лице в лице с миналото си?
И заставайки на пътя ви, почувствали ли сте вината, която носи?
Нашепвало ли ви е за неизпълнената история...
за неосъществените желания
и застиналите копнежи?
Разказвало ли ви е как всичко се е случило
само и защото вие сте постъпили еди-как-си?
А за това, че не се е случило, че отново е заради вас?
Че вие носите цялата отговорност за изборите си...
Че вие изграждате цялата история на съдбата си...
И че отново вие трябва да се погрижите за бъдещето си?
Отново вие трябва да напишете съдбата си,
да случите нещата,
да осъществите мечтите си, които тогава не сте успели, както и тези – новите...
Поглеждали ли сте миналото си право в очите?
И имали ли сте силата да не ги затворите в този момент?
Да удържите на дързостта и обвиненията,
на укорите и болката,
на всеповтарящото се натякване на миналото, че всичко е зависело от вас?
Погледнете себе си – вие носите в себе си цялото минало.
Това сте вие – изтъкани от избори, пътища и уроци.
Уроците – част от бъдещето ви.
Погледнете се и следващия път, когато миналото отново се изпречи на пътя ви и ви обвини – не затваряйте очи. Прекрачете една крачка, само една крачка и ще видите, че вие вече изтъкавате вашето бъдеще.
Ще видите, че можете и да не позволявате миналото да ви пречи.
Ще разберете, че само от вас зависи дали ще позволите на миналото ви да ви спре, да ви направлява или да определя.
Защото не миналото е сега до вас,
защото не миналото ще ви успокоява сега,
не то ще ви подаде ръка и ще ви каже “Върви!”.
Опитайте се без него да проумеете дали желаете това бъдеще за вас.
Само без него преценката ви ще е трезва, обективна и истинска.
И когато вече имате своето “сега”,
тогава вече можете да се изправите срещу миналото,
да застанете и гордо да му покажете,
че то е безсилно пред вашето желание да продължите.
Че въпреки болката и вината,
вие можете да продължите, правейки своите нови избори
и никой и нищо, принадлежащо на миналото, няма да ви спре.

01.07.2009 /сряда/