Снежинките

Срам ме е да заплача.
Затова снежинките се лепят по лицето ми,
за да Ти покажат
как би искало наистина да изглежда то...

19.02.2009 (четвъртък)

Снощи

Свещта гори и хвърля лека светлинка, приятният аромат напомня... седя и виждам пред себе си образа от снощи. Толкова нежен, топъл и пълен. Само Наш. Гушнати в силна прегръдка, така че да не се изпуснем случайно. Така че да се усещаме напълно. Ръцете няма как да са по-пълни от сега. Сърцето няма как да е по-спокойно, а очите – по-искрящи и нежно галещи Те. И ръцете – една в друга, и пръстите – преплетени. И един безкраен покой. На Сърцата, трептели като луди, на Душите – слети една в друга. Миг в Безкрая. Миг, останал завинаги в мен. Миг, който принадлежи на Мен и на Теб – на Нас. Едно доказателство отново колко много Те Обичам. И как се чувствам, когато си до мен. Обичам Те! В мен винаги ще гори за Теб! Винаги ще го има. Каквото и да е... е красиво!

30.10.2008 (четвъртък)

Песничка за приятеля

И дори да си богат, 
и прочут, и знатен – 
страшно е на този свят
да си без приятел.
С четири очи света
по-добре се гледа
и е двойна радостта
в битка и победа.
В дни на болка или скръб
нищо страшно няма,
щом с приятеля на гръб
носите ги двама.
Ако е в немилост той – 
сам и изоставен – 
няма ли да влезеш в бой,
даже и неравен?
Няма ли да отречеш
титли и успехи?
Няма ли да му дадеш 
своите доспехи? 
Че макар да си богат,
и прочут, и знатен – 
страшно е на този свят 
да си без приятел.

Недялко Йорданов

И дори да си богат,
и прочут, и знатен –
страшно е на този свят
да си без приятел.
С четири очи света
по-добре се гледа
и е двойна радостта
в битка и победа.
В дни на болка или скръб
нищо страшно няма,
щом с приятеля на гръб
носите ги двама.
Ако е в немилост той –
сам и изоставен –
няма ли да влезеш в бой,
даже и неравен?
Няма ли да отречеш
титли и успехи?
Няма ли да му дадеш
своите доспехи?
Че макар да си богат,
и прочут, и знатен –

страшно е на този свят

да си без приятел.