неделя, февруари 28, 2010

Цвете

Край извора е разцъфтяла
крехка, нежна, бяла
от сутрешна роса покрита
в тревичките срамежливо скрита.

Слънчев лъч се прокрадва леко
край нея става топличко и меко.
Чуруликане на птичка тук се появява
и, виж ти, започва да се развиделява.

Изправя гордо стръкче нашта маргаритка малка
и денят усмихната посреща.
Ах, колко е красиво утрото в планината -
слънце, цвете, красота са винаги насреща.

29.02.2010 (неделя)


сряда, февруари 03, 2010

Малко размисли от тези дни

Странно нещо е това живота! За пореден път стигаме до тази тема! С поредното си изумяване, завъртане на обстоятелствата и „всичко се връща”. Колко непредвидим изглежда, а всъщност логически последователен, ако схванеш логиката му и цикълът на завъртането му. Защото, както казах, всичко се връща и винаги има баланс. Това, което си дал, това ти се и връща; такова каквото си дал, такова си й получаваш. Има една строга последователност нa завършване на цикли, довършване на недовършеното или материализиране на мисли.

Извод: Ако внимателно следиш постъпките си, грешките си и баланса даване-получаване, можеш да схванеш какво те очаква и какво ти остава да изживееш, следователно какъв урок да получиш и докъде си стигнал с „разчистването на сметки”.

.......

Какво нещо е човешкият егоизъм?! Какъв шок е за едно алтруистично същество да му бъде показан от живота скритият егоизъм в него?! Още повече за нещо, абсолютно недопустимо да засегне собствения му егоизъм. Нещо, не толкова значимо и заслужаващо толкова дълбоки размисли. ... И последвалите въпроси „Защо, по дяволите, се проявява този мой забравен егоизъм точно в тази ситуация?”. ...

Голяма работа е това алчното човешко същество, ееей! Ако може всичко хубаво на този свят да е само за него! И отричайки нуждата си от него, и въпреки убедеността си, че не иска тези блага, когато му биват взети и дадени на някой друг, който ги желае, да му светне лампичката на егоизма и да си каже „Ама това можеше и да е мое, това можеше и аз да го имам! Нищо, че не го исках толкова, можеше да е за мен. Все пак нали „Колкото повече – толкова повече!”.

......

Любовта... за нея и фалшивите заместители! Фалшивият заместител си остава просто един фалшив заместител! Отиваш забавляваш се една вечер, втора вечер, готино ти е, ама на сутринта е друго. Като се събудиш, готиното вече не ти се струва толкова готино, да не кажа изобщо. Като отвориш очи искаш да видиш нещо друго!