Какво се случва по празниците – тези големите – насъбират се няколко дена – дълги, преизпълнени с ядене и пиене, сплотяващи. Всеки си стяга багажа, зарязва работата, подготвя се още ден по-рано и хоп – вече е в колата и пътува към спасителния остров, който ще го извади от ежедневието. Тези дни се очаква да прекара със семейството си – това е специалното време, което му отделя, както и семейството на него. Не са се виждали седмица, две, месец. Семейството няма търпение детето им да се прибере, да му се нарадва, да го види и да сподели ценното време с него. Дни, време на уважение, радост и споделени разговори.
Това е, което се случва в семейството на приятелите ми. Поне видимо се случва. Най-малкото поне пътуването извън ежедневието е сто-процентово. Поне в моите очи изглежда така – отиват, виждат се, споделят и после (в края на тези празнични дни) отново се завръщат в собствения си свят – техният си свят на спокойствие и такъв, какъвто всеки си го е създал, за да живее живота, който иска.
Какво се случва по тези празници в моя свят ли – нищо по-различно от обикновените дни. Няма го острова, към който да отпътувам, няма го и спасителния свят, към който да се върна, а ги няма и приятелите, при които нещата са различни. От уважението, яденето и пиенето и сплотяването най-убедително звучи второто. За мен разликата с обикновените дни се изразява във вътрешното почитане – там то е най-истинно. Защото наяве всички традиции и обичаи са проформа. Защо да бъркам домашен козунак като мога да си го купя; защо да чакам събота да боядисвам яйца като сега имам време; защо да ходя на църква в 12 като ми се спи и защо ли да обикалям просташката квартална църква в тази навалица, а да отида до центъра ме мързи?!?!?!?! Всичко е едно голямо „трябва” – фалшиво изпълнено при това. И тези хора продължават да се залъгват, че правят нещата така, както им харесва. Ами, ако това е истина?! Ако наистина по този начин им харесва?! – Колко трагично! Защото на мен не ми харесва. Какво противоречие! И изпитвайки този дисонанс, чудейки се как може това да е моето семейство, най-тъжното идва, когато осъзная, че няма къде да избягам, за да се спася. А противопоставяйки се на този лъжлив образ, единствено изглеждам като странник, чудат човек.
И в този момент исках да не съм родена тук...
04.04.2010 (неделя) - Великден
