Очите ти - лято, море и безумие,

веждите - сянка от птица над тях,

косите ти - пурпурен лъч от затоструние,

устните - пареща жажда за смях,

шията - лебедов зов от мълчание,

рамото - ручей сълзящ под снега,

ръцете ти - вятър поел към изгнание,

тихи мъгли с белокрила тъга...

Щастлив, а после нещастен

Щастие, успехи и върхове,

а после разбити мечти

Достигане до съвършена красота,

а после да бъде платена всяка цена.

Щастлив, а после нещастен,

Обичан, обичащ, изоставен

Това е всичко, което

разпростира се от земята до небето.

22.05.2010 (събота)

За мечтите

Всеки мечтае и мечтите на всеки са различни. Всеки обича да се пренася в своите мечти и те да го отвеждат някаде далеч от суровата действителност. Всеки мечтае, мечтае... и пак мечтае, и мечтае тайно, страхувайки се живота да не му отнеме единственото му останало на този свят нещо. Всеки мечтае скришом в интервала между ударите на съдбата. И понякога толкова се унася в своите мечти, че забравя да се събуди за следващия житейски удар... и край. Този удар е последен.

......

Животът ни е смачкал и вече сме достигналли дъното. Изгубили сме надежда дори и за нашата малка мечта. Изход няма. Не! Всъщност има. И той е да сложим ръка на поредния удар и да погледнем нагоре. Да се върнем в борбата, защото на дъното спасението не може да дойде от никъде. И сега сме загърбили своята мечта, вече имаме нова. Тя е далеч по-смела и величествена. И противно на всякаква логика трябва да вярваме, че тази голяма мечта ще се превърне в реалност, защото сме вложили в нея целия остатък от нашето изстрадано съществуване. Не сме оставили тази мечта да си бъде просто една обикновена мечта, която чакаме сякаш от самосебеси да се превърне в реалност. Ние сме направили от тази мечта цел на своя живот. Вложили сме в нея сила, любов... Борили сме се за нея със съдбата и със себе си. И рамките отново са тесни за мечтата, но нашата воля и желание чупят тези рамки и от тук по пътя нагоре, за нас и нашата мечта, няма да има граници. Мечтата ни ще осветява нашия път, защото единствения път, който тя познава, е този, към върха. И така тя ще ни доведе до спасението!

За нашите мечти рамките винаги са тесни, но това не означава, че са непреодолими. Защо да се отказваме? Защо да загърбим единственото ни скъпо нещо на този свят –мечтата, след като можем да се борим за нея, след като, смачкани от живота, можем да надигнем глава и отново да се хванем за нашата мечта, и вложили в нея всичко, да я превърнем в реалност! Рамки винаги ще има и те винаги ще са тесни, но ние трябва да сме по-силни от тях.

Съжаление

Когато отделен си от своите мечти

и стоиш принуден отстрани

Когато случи се това, което си копнял

и бъде ти отнето - нима изпитваш жал?

Когато получил си всяко нещо тъй желано

и почти погледнал на нещата обиграно

Когато тъй щастлив си вече,

а в един единствен миг загубваш всичко...

Нима ще плачеш и ще бъдеш почти умрял

или ще се радваш на всеки, който нещо ти е дал?

Нима ще изпитваш съжаление,

че щастлив си стигнал до сегашното си положение?

В тоз момент не трябва ли да се запиташ

защо е нужно всичко да изпиташ

и няма ли да бъдеш безкрайно благодарен,

че си е струвало да бъдеш тъй жестоко от Съдбата ти ударен?

19.05.2010 (сряда)

Ако разбереш

Ако разбереш каква съм

ще ме обичаш ли така?

Ако чуеш викам ли насън

ще искаш ли да си навън?

Ако виждаш смехът ми всеки ден

ще се замислиш ли какво е вътре в мен?

И ако откриеш тъмнината там,

където мислил си, че е смеха,

ще погледнеш ли отново ти насам?

Мислиш си познаваш истинската мен

това, което правя всеки ден

разчиташ всичките ми движения

и мислиш няма фалшиви положения.

За теб съм както винаги безгрешна

не съществува думата "безутешна"

толкова права и перфектна,

а дали представа ти не е поне мъничко дефектна?

Е, ако аз сега пред теб застана

и с мълчанието престана,

тогава ще видиш истинската ми същност -

Още ли си тук и ме слушаш, всъщност?

И ако тогава още продължаваш да ми вярваш

и за притеснението таено ми прощаваш,

значи си достоен мой приятел

на моето сърце - траен обитател.

15.05.2010 (събота)

Липсваш ми

Липсваш ми

Това е истината неизказана

В сърцето си чувствам се наказана

И колко още ще трябва да търпя

Докато в сърцето си цялата ли изгоря?

Липсваш ми

Това е заливащата празнота

Душата раздираща се във викове на самота

И един въпрос не спира да ме задушава

"До кога" някой това ще разрешава?

Липсваш ми

До болка, до задух, до смърт

Борих се за теб безспирно - като кърт

От болка сега не искам да проглеждам

Вдън земя и болката и любовта със себе си отвеждам.

08.05.2010 (събота)