Щастлива

Щастлива ме правят приятелите – когато за пореден път ми докажат, че са с мен!
Щастлива ме прави и любимият човек – когато ми покаже, че всичко е споделено!
Щастлива съм, когато се случва това, което очаквам!
Щастлива съм, когато мога да имам това, от което имам нужда!
Щастлива съм, когато постигна някакъв успех и видя, че ме бива за нещо!

Изгарям

Изгаря ме денят
с безкрайната си продължителност
и ме изгаря очакването
да звъннеш отново Ти.

А е тишина
убиващо тихо е
и убиващо силно е
знанието, че мълчиш.

Знам, че не желаеш да чуеш.
Знам, че не желаеш да знаеш дори,
но нестихващото ми съзнание не спира,
очаква... и умира...

......

Колко болезнено е да знаеш, че няма!
Колко убиващо е да помниш било е!
Колко погубващо е да не знаеш къде е!
И колко жестоко е да обичаш и да не може...

07.01.2008 (понеделник)

Съдба

Съдба... За кой ли път се убеждавам в нея.
И за кой ли път (трети най-малко, поне тези са ми най-ясни в съзнанието) това лято ми се случва да видя начертани двата възможни пътя... и как избирам единия – винаги грешния, болезнения.
Първият път си направих едни планове за лятото, то излезе друго. Промениха ми ги доста лицемерно хора, които са ми уж най-близки.
Вторият път избързах. Ако не бях избързала, нищо нямаше да е така, както е сега. Нещата щяха да се развият по съвсем различен начин и нямаше да е същото.
Третият път го открих сега. Разрових се в стари разговори с един човек. Та понеже нашта връзка е невъзможна, но и двамата много се обичаме... Ми и тогава в началото още той си ми го е казал същото, което си говорим и сега. И ми е посочил точно момента, в който всичко се пречупва и се тръгва по другия път (грешния, разбира се)! Е, как да не мислиш, че има съдба! И как става така, че и двата пъти ни вкарва в грешния път (преди и сега)! Сега ще ни бута по него и ще продължава да ни засвидетелства колко сме един за друг. Както досега. Пък на третия път... знае ли човек...
Понякога знаеш, че избираш грешния път. Може би, защото не следваш желанията си, или не ти оставят възможност да тръгнеш по другия. Друг път не осъзнаваш, че тръгваш по него. И тогава е по-лошото. Като видиш след време какво е би могло да се случи, тоест като видиш другия път. Дали е по-лошият вариант? Как е по-добре – осъзнато или неосъзнато да тръгнеш по грешния път? Кога вината ти е по-голяма? А болката? Болката идва с осъзнаването. Така че, ако не е в началото, ще е после. Все тая. Ама не е все тая, щото докато осъзнаваш, че вървиш по неправилния съдбовен път, ще се изяждаш от яд и болка, че времето и пътят си тече, а ти нищо не можеш да направиш. А иначе – при свършен факт вече...?! Е, и тогава боли, де – тогава си блъскаш главата затова, че е можело нещо, но ти си бил със затворени очи за него. Започваш да се обвиняваш колко си глупав, къде си гледал, как е могло да не го осъзнаеш навреме, за да го промениш...
Та моите грешни пътища са такива – два от тях осъзнати и един, който сега открих, неосъзнат (сега го осъзнах). Кой най-много боли ли? Неосъзнатият! Не защото е бил неосъзнат... А защото е Последен!

27.08.2008 (сряда)

След това

Как да върна времето назад?
Не мога да живея без Теб!
Кажи ми как да Те накарам да ме обичаш отново!
...
Повече нямам какво да губя, след като загубих Теб.
Загубих и себе си...
Не мога да Те пусна просто така да си отидеш.
Искам Те в живота си!

Само с Теб се чувствах себе си.
Искам Те всяка една самотна минута.
Не ме оставяй да умра!
Как можа да се случи!
Нямаме вина!
Тръпката Ти не може да бъде предизвикана насила.
Само надеждата...
Само вярата остана...
Че ще продължавам да Те виждам...
Искам Те в живота си!
Няма да спирам да Те сънувам...
Няма да спирам да Те дишам...
Няма да спирам да Те усещам в Сърцето си...
Няма да спирам да Те искам...
Обичам Те!

01.01.2008 (вторник)

От днес

От днес вече светът не е същият.
Няма надежда...
Няма топлина...
Няма светлина...
Няма бъдеще...
Пусто е!
Студено е!
Чуждо е!
Теб Те няма!

01.01.2008 (вторник)

Ще те чакам

Когато излезна пак в студения свят, ще ми липсваш.
Ще мисля за Теб всяка секунда.
Обещай ми, че няма да ме забравиш!

Когато излезна отново, ще умирам от самота.
Ще умирам от студ.
Защото ще ми липсва топлотата, която Ти ми даваше тук вътре.
Ще Те чакам...

Няма да бъда далеч от Теб.
Всяка нощ ще сънувам за Теб.
Всяка сутрин ще Ти казвам мислено “Добро утро”.
Всеки ден ще се моля за Теб... за Нас.
А вечер... вечер ще стоя сама и ще Те чакам.

Когато си тръгна, започнах да умирам малко по малко.
Но Ти никога няма да узнаеш какво изпитвам аз.
Никога няма да си твърде далеч, нали?
Затова аз ще Ти обещая – ще Те чакам винаги... докрая!

01.01.2008 (вторник)

Как

Как да намеря път да излезна от този лабиринт?
Как да прогледна отново без да тръгнат сълзите ми да бягат уплашени от очите ми?
Как да накарам сърцето си да спре да бие?
Как да спра всеки дъх за Теб?
Как да спра да чувам как викаш името ми?
Как?
Как да живея отново... Без Теб?

01.01.2008 (вторник)

Тогава

...

Ти не ме държеше здраво
Нито пък ме притискаше
Просто ме остави плахо
Да се водя по разтуптяното сърце.

...

04.12.2007 (вторник)