С не чак до там приятна компания на живо или с твойта си виртуално? Е, това е въпросът, който ме занимава от вчера. Седя си снощи аз на терасата, пийвам си, хапвам си, абе изобщо пълен кеф... и спокойствие. И лап топа до мене. Мойта си музичка звучи. И естествено осъществяваме връзката с моя човек. Камери, микрофони... В тоз момент на почти пълно съвършенство се сещам аз за предишната вечер - за всички на масата, за приказките, за отново отрупаната маса, пиенето... и си викам - "Абе, че то вчера беше по-голем кефа, по-богато изпълнението, отде и да го погледнеш по-." Беше, бешеее, ама не беше! Ич даже! Затва и си се изнесох накрая като п... из гащи... Защо трябваше да чакам до края се чудя. Та си мисля сега - кво му трябва толкова на човека (на мен де) освен точните хора на точното място... пък то времето винаги ще е точно! Та така... сега се готвя пак за довечера на терасата.
27.07.2008 (неделя)
Берлин
Няма коментари:
Публикуване на коментар