четвъртък, август 28, 2008

Изгарям

Изгаря ме денят
с безкрайната си продължителност
и ме изгаря очакването
да звъннеш отново Ти.

А е тишина
убиващо тихо е
и убиващо силно е
знанието, че мълчиш.

Знам, че не желаеш да чуеш.
Знам, че не желаеш да знаеш дори,
но нестихващото ми съзнание не спира,
очаква... и умира...

......

Колко болезнено е да знаеш, че няма!
Колко убиващо е да помниш било е!
Колко погубващо е да не знаеш къде е!
И колко жестоко е да обичаш и да не може...

07.01.2008 (понеделник)

Няма коментари: