Нож забиваш в моето Сърце и издълбаваш Своя образ все по-дълбоко. Искаш да го нося завинаги в мен. Искаш болезнения спомен винаги да ми напомня за Теб. Да пари там вътре само щом помисля името Ти.
Като стрелички се забиват думите Ти една по една. И все едно ровиш с тях бавно и болезнено. Кърви... Сърцето ми започна бавно да кърви. Всяка капка кръв е една сълза на моето Сърце. А Ти обичаш да гледаш как плача за Теб. Затова и продължаваш да раняваш там, където най-много боли. Да, аз продължавам да го правя. Знам, че това искаш. Е, сега самото ми Сърце плаче. Най-кървавите сълзи някога – за Теб. Твои са!
Като стрелички се забиват думите Ти една по една. И все едно ровиш с тях бавно и болезнено. Кърви... Сърцето ми започна бавно да кърви. Всяка капка кръв е една сълза на моето Сърце. А Ти обичаш да гледаш как плача за Теб. Затова и продължаваш да раняваш там, където най-много боли. Да, аз продължавам да го правя. Знам, че това искаш. Е, сега самото ми Сърце плаче. Най-кървавите сълзи някога – за Теб. Твои са!
11.10.2008 (събота)
Няма коментари:
Публикуване на коментар