Снощи

Свещта гори и хвърля лека светлинка, приятният аромат напомня... седя и виждам пред себе си образа от снощи. Толкова нежен, топъл и пълен. Само Наш. Гушнати в силна прегръдка, така че да не се изпуснем случайно. Така че да се усещаме напълно. Ръцете няма как да са по-пълни от сега. Сърцето няма как да е по-спокойно, а очите – по-искрящи и нежно галещи Те. И ръцете – една в друга, и пръстите – преплетени. И един безкраен покой. На Сърцата, трептели като луди, на Душите – слети една в друга. Миг в Безкрая. Миг, останал завинаги в мен. Миг, който принадлежи на Мен и на Теб – на Нас. Едно доказателство отново колко много Те Обичам. И как се чувствам, когато си до мен. Обичам Те! В мен винаги ще гори за Теб! Винаги ще го има. Каквото и да е... е красиво!

30.10.2008 (четвъртък)