Ебаси скапания ден! Когато ти тръгне накриво и всичко върви наобратно. Първо те късат на изпит – хайде, не е чак толкова очудващо при положение, че не си учил, не разбираш нищо, а и дори когато учиш по този предмет, не схващаш абсолютно нищо. Поправка – октомври.
После започваш да товариш багажа в колата, защото ще пътуваш (в това число и клетката със заека). През това време се излива страхотен дъжд и естествено нямаш чадър; гладен си. Въпреки това си мислиш, че си успял най-накрая и остава само ти да влезнеш в колата. Но ключът се разпада в ръцете ти, докато си отключваш вратата да влезнеш. Някакси на прибежки от входа до колата след хилядния опит успяваш да я отвориш. Преди това обаче без да искаш изхвърляш чипа на автомобилния ключ в боклука и колата естествено не може да запали. Търсиш майстор, в това време изгризваш едни солети и един кроасан, връщаш се, ровиш в коша, сглобявате ключа и той ти казва, че все пак трябва да си извадиш нов, който струва 90 лева!!! През това време вече си станал вир вода от дъжда. Най-накрая!!! най-накрая тръгвате с колата, заредени сте с бензин и всичко, каквото ви трябва и попадате в адското задръстване!!! Не може да бъде, нали?! Един час излизате от София, заека на задната седалка вече!!! едвам диша, а от вентилатора на колата духа топло като сте го настроили на най-студеното. Невероятно нали?! Но е истина! Не можеш да си представиш какво още може да се случи. И докато се чудиш си заклещваш ръката между седалката и вратата. В това време и сутиена ти се е разкопчал.
И както вече си стигнал успешно целта на пътуването си, успокоил си се, че си останал жив и здрав, в този момент ти се обажда Соня Драгова и ти казва, че други ден трябва да отидеш сутринта да си защитиш стажа!!!!!!!!!!!! И цялото ти пътуване ставааааа мамата сиии.... ААААААААА!!! Нищо, де – втора поправка – октомври.
После започваш да товариш багажа в колата, защото ще пътуваш (в това число и клетката със заека). През това време се излива страхотен дъжд и естествено нямаш чадър; гладен си. Въпреки това си мислиш, че си успял най-накрая и остава само ти да влезнеш в колата. Но ключът се разпада в ръцете ти, докато си отключваш вратата да влезнеш. Някакси на прибежки от входа до колата след хилядния опит успяваш да я отвориш. Преди това обаче без да искаш изхвърляш чипа на автомобилния ключ в боклука и колата естествено не може да запали. Търсиш майстор, в това време изгризваш едни солети и един кроасан, връщаш се, ровиш в коша, сглобявате ключа и той ти казва, че все пак трябва да си извадиш нов, който струва 90 лева!!! През това време вече си станал вир вода от дъжда. Най-накрая!!! най-накрая тръгвате с колата, заредени сте с бензин и всичко, каквото ви трябва и попадате в адското задръстване!!! Не може да бъде, нали?! Един час излизате от София, заека на задната седалка вече!!! едвам диша, а от вентилатора на колата духа топло като сте го настроили на най-студеното. Невероятно нали?! Но е истина! Не можеш да си представиш какво още може да се случи. И докато се чудиш си заклещваш ръката между седалката и вратата. В това време и сутиена ти се е разкопчал.
И както вече си стигнал успешно целта на пътуването си, успокоил си се, че си останал жив и здрав, в този момент ти се обажда Соня Драгова и ти казва, че други ден трябва да отидеш сутринта да си защитиш стажа!!!!!!!!!!!! И цялото ти пътуване ставааааа мамата сиии.... ААААААААА!!! Нищо, де – втора поправка – октомври.
01.07.2009 (сряда)
Няма коментари:
Публикуване на коментар