неволно подадена приятелска ръка.
Колко съм единствена, уникална и добра
да чуя и да вдигна пак глава.
Погледът ми без да иска
пак добил е цвят мъгляв.
Волята ми сякаш спря да ме притиска
да не допускам притеснение и гняв.
Толкова ли много е това -
да ме изправиш отново на крака?
Имам нужда от думичка една
неволно подадена приятелска ръка.
23.03.2010 /вторник/
Няма коментари:
Публикуване на коментар