Благословен да бъде оня хубав ден
и времето годишно, мястото, часът,
красивата страна, където първи път
от две очи аз бях завинаги пленен.

Благословена – мъката, що сетих в мен,
когато от Амур бях стигнат в своя път,
стрелата му трептяща, струната, лъкът
и мястото дори, където бях ранен.

Благословени – думите, които аз
на моята любима посветих тогава,
въздишките, сълзите, всички изпитания,

благословени – стиховете, писани в захлас,
и песните, които пях за нейна слава,
и мислите ми – в плен на нейните желания.

Франческо Петрарка