Спомен при пътуването

Ще ми е нужно време да отвикна вече
от твоя поглед, в който блясък има.
Съдбата е докрай неумолима –
отстъпвам аз, когато тя ми пречи.

От друго щастие съм тъй далече!
Ще отстраня с душа неутешима
това, което съм скъпял, любима:
очите ти, с които ме привлече.

Разискреното вино, ястията,
комфорта и съня сега не диря
и жаждата за близост не ме мами.

Днес мога сам да скитам по земята.
Каквото ми потрябва, се намира;
вървя и с мен е вечно любовта ми.

Йохан Волфганг Фон Гьоте