Това е истината неизказана
В сърцето си чувствам се наказана
И колко още ще трябва да търпя
Докато в сърцето си цялата ли изгоря?
Липсваш ми
Това е заливащата празнота
Душата раздираща се във викове на самота
И един въпрос не спира да ме задушава
"До кога" някой това ще разрешава?
Липсваш ми
До болка, до задух, до смърт
Борих се за теб безспирно - като кърт
От болка сега не искам да проглеждам
Вдън земя и болката и любовта със себе си отвеждам.
08.05.2010 (събота)
Няма коментари:
Публикуване на коментар