ще ме обичаш ли така?
Ако чуеш викам ли насън
ще искаш ли да си навън?
Ако виждаш смехът ми всеки ден
ще се замислиш ли какво е вътре в мен?
И ако откриеш тъмнината там,
където мислил си, че е смеха,
ще погледнеш ли отново ти насам?
Мислиш си познаваш истинската мен
това, което правя всеки ден
разчиташ всичките ми движения
и мислиш няма фалшиви положения.
За теб съм както винаги безгрешна
не съществува думата "безутешна"
толкова права и перфектна,
а дали представа ти не е поне мъничко дефектна?
Е, ако аз сега пред теб застана
и с мълчанието престана,
тогава ще видиш истинската ми същност -
Още ли си тук и ме слушаш, всъщност?
И ако тогава още продължаваш да ми вярваш
и за притеснението таено ми прощаваш,
значи си достоен мой приятел
на моето сърце - траен обитател.
15.05.2010 (събота)
1 коментар:
Добре казано!
Но може ли да те попитам дали правиш описаното в края? Откриваш ли се? И защо си мислиш, че е толкова страшно?
Не те познавам, но оставам с впечатлението, че не го... и знам, че не е моя работа, но ще си позволя да ти дам съвет. Или по-скоро идея за експеримент.
А именно да опиташ да го правиш по-често. Хората понякога са изненадващи (положително) същества. Но това не означава да не подбираш. Винаги подбирай! Но не с ума си, а със сърцето си, с интуицията си.
Позволи си го... няма какво да загубиш. Или ако трябва да сме по-точни... има, но е по-малко от това, което можеш да спечелиш.
Успех! Продължавай да пишеш!
Поздрави,
Ива!
Публикуване на коментар