Поредната сутрин, в която те чакам
будна, тъжна, сама.
Поредната дупка, в която аз падам
и не виждам друго – тъма.

Колко пъти поглеждам натам
твоят номер да се появи огрян
да се обадиш ти, да дойдеш насам
и отново на моето рамо да те видя опрян.

27.04.2008 (неделя)