Кръговете от цигарен дим плавно се разбиват в бутилката Ballantine’s. Гася нервно поредната непреполовена цигара Davidoff и с разсеян поглед фиксирам изящната блондинка срещу мен, която не престава да говори за последното ревю на Giorgio Armani, обзета от желание да се издигне поне малко в моите очи. Изпълва ме безразличие.
На съседната маса непринудено седи непознато мургаво момиче с извехтяла ефирна рокличка и ангелски смях. Не отделям очи от нея. Nokia-та отново звъни настоятелно. Хвърлям небрежен поглед върху дисплея и отново насочвам вниманието си към нежното създание с безкрайно дълбоки тъмни очи. Сякаш същите, в които се влюбих някога. Тя беше 17-годишна чаровница, направо взриви младото ми сърце. Внесе смисъл в живота ми и ме накара да повярвам в чудеса…
Несръчният сервитьор побледнява. Едва намира сили да ми се извини. Току що е унищожил ризата ми Dolce & Gabbanа, но не съм в настроение да се карам с никого. В суматохата около неволно разлятата чаша ведрият поглед на смуглата фея се спира точно върху мен. Отново съм на 17 и моята малка принцеса ме гледа изумена. Все още не може да повярва, че със спрей съм изписал върху блока й: “Винаги ще те обичам, дори когато го отричам!”. След което ще последва най-истинската целувка в моя живот…
- Колко струва новият ти часовник Raymond Well? – неуместно се включва русото недоразумение срещу мен и ме приземява от раз в реалността.
Само преди три години бях просто “нахакан отворко”, смуглата фея бе “моето изкушение”. Само тогава моят смях бе истински, нощта бе само наша, докрай бях изпълнен с любов. С всеки неин жест, с всяка дума, с всеки поглед и допир разбирах какво значи да бъдеш истински жив, да бъдеш обичан, да бъдеш безумно щастлив. И сега, когато срещам непознато момиче, приличащо на нея, усещам страшната празнота, която безуспешно се опитвам да запълня. Моето неизживяно бъдеще се сблъсква за миг със силиконовото ми настояще…
Всичко днес е различно. Осъществих всяка наивна детска мечта: Париж, Лондон, Ню Йорк. Обходих целия свят. Натрупах доста пари. Днес мога да кажа, че съм богат. А дали съм щастлив? Животът ми стана банално фалшив, лицемерието в него направо крещи: приятелство, любов, секс – срещу пари!…
Непокорното създание с топли черти се е изпарило така ненадейно, както се появи. Вече няма какво да правя тук. Оставям едра банкнота върху сметката и се отдалечавам пред изумения поглед на превзетата блондинка. Със забързани стъпки вървя към сивото Audi TT. Вали. Или може би това са просто моите сълзи. Не трябва да плача. Нали съм мъж! На кого му пука, по дяволите!
Имам всичко, за което някога бях мечтал, но сега разбрах, че мечтая за това, което някога бях имал. Запалвам мотора и с необуздана скорост се устремявам към безкрайността. Вече няма какво да ме спре…
P.S. Смисълът в моя живот днес се омъжи за друг.
На съседната маса непринудено седи непознато мургаво момиче с извехтяла ефирна рокличка и ангелски смях. Не отделям очи от нея. Nokia-та отново звъни настоятелно. Хвърлям небрежен поглед върху дисплея и отново насочвам вниманието си към нежното създание с безкрайно дълбоки тъмни очи. Сякаш същите, в които се влюбих някога. Тя беше 17-годишна чаровница, направо взриви младото ми сърце. Внесе смисъл в живота ми и ме накара да повярвам в чудеса…
Несръчният сервитьор побледнява. Едва намира сили да ми се извини. Току що е унищожил ризата ми Dolce & Gabbanа, но не съм в настроение да се карам с никого. В суматохата около неволно разлятата чаша ведрият поглед на смуглата фея се спира точно върху мен. Отново съм на 17 и моята малка принцеса ме гледа изумена. Все още не може да повярва, че със спрей съм изписал върху блока й: “Винаги ще те обичам, дори когато го отричам!”. След което ще последва най-истинската целувка в моя живот…
- Колко струва новият ти часовник Raymond Well? – неуместно се включва русото недоразумение срещу мен и ме приземява от раз в реалността.
Само преди три години бях просто “нахакан отворко”, смуглата фея бе “моето изкушение”. Само тогава моят смях бе истински, нощта бе само наша, докрай бях изпълнен с любов. С всеки неин жест, с всяка дума, с всеки поглед и допир разбирах какво значи да бъдеш истински жив, да бъдеш обичан, да бъдеш безумно щастлив. И сега, когато срещам непознато момиче, приличащо на нея, усещам страшната празнота, която безуспешно се опитвам да запълня. Моето неизживяно бъдеще се сблъсква за миг със силиконовото ми настояще…
Всичко днес е различно. Осъществих всяка наивна детска мечта: Париж, Лондон, Ню Йорк. Обходих целия свят. Натрупах доста пари. Днес мога да кажа, че съм богат. А дали съм щастлив? Животът ми стана банално фалшив, лицемерието в него направо крещи: приятелство, любов, секс – срещу пари!…
Непокорното създание с топли черти се е изпарило така ненадейно, както се появи. Вече няма какво да правя тук. Оставям едра банкнота върху сметката и се отдалечавам пред изумения поглед на превзетата блондинка. Със забързани стъпки вървя към сивото Audi TT. Вали. Или може би това са просто моите сълзи. Не трябва да плача. Нали съм мъж! На кого му пука, по дяволите!
Имам всичко, за което някога бях мечтал, но сега разбрах, че мечтая за това, което някога бях имал. Запалвам мотора и с необуздана скорост се устремявам към безкрайността. Вече няма какво да ме спре…
P.S. Смисълът в моя живот днес се омъжи за друг.
Автор - Неизвестен
Няма коментари:
Публикуване на коментар