Понякога любовта идва изневиделица. Когато най-малко очакваш. Докато вършиш ежeдневните си задължения. Докaто все още мислиш за някой, който те е наранил. Изведнъж пред теб застава друг човек. В когото виждаш всичко онова, от което се нуждаеш. Без да знаеш какво е то. Без да знаеш какъв е той. Някак всичко се променя. Една малка, но много важна част от теб се прeражда. И вярата ти се възвръща. Желанието ти за живот също. И вече имаш нови сили. За нови борби. За нови мечти. За нови красиви мигове. Мигове, които си мислил, че никога повече няма да имаш. Разбираш, че в клишето ''влюбих се и света стана по-красив'' има много истина. Прекрасна истина. И да, цветята вече са по-красиви и ухаят по-хубаво. И червените рози не са банални. И залезът е по-романтичен, а в морето има повече живот. Също както и в теб.
В един момент си задаваш въпроса: ''Това аз ли съм?''. А изненадата е голяма. Да. Tова си ти. В най-добрата си светлина. Въпреки че се чувстваш някак странно. И дори глупаво. Заради въпросите, които се въртят в главата ти. Заради усмивката, която се появява на лицето ти без причина, докато вървиш по улицата, а хората те гледат нацупено. Ах, колко са нещастни тези хора, щом не те разбират и щом не се усмихват с теб!
Да, понякога просто се влюбваш. А подреденият ти живот се преобръща. Предстaвата ти за бъдещето, принципите ти – също. Готов си да се изправиш пред всичко и всички. Защото е дошъл моментът, в който осъзнаваш, че нищо не е толкова важно и толкова велико, колкото любовта. Колкото Твоята любов. Дори да знаеш, че след време чувствата ти няма да бъдат същите. Ти би рискувал. Tова, коeто си градил с дни, месеци, години. Заради човека, който те е накарал да се чувстваш… по начина, по който се чувстваш. И който не може да се определи с една дума. Нито да се опише с хиляда. Готов си да се бориш за твоята любов. Защото знаеш, че никой няма право да те лишава от щастиетo ти. Независимо от причините, които има. И независмо от миналото ти. Ти вече си друг човек. Не си идеален, но си малко по-добър от вчера.
Защото си открил нещо ново. Нещо, което те кара да се радваш повече на едно невинно ''Здравей!'', отколкото на красиви, любовни обяснения и почти неизпълними обещания. Нещо, което ти дава силите да забравиш себе си, за да подариш малко щастие на някой друг. А може би и целият свят. Даже вярваш, че можеш да създадеш нов, по-добър свят. Само за него.
Идва момент, в който осъзнаваш, че вече не търсиш идеали. Вече никого не търсиш. Защото си намерил това, което искаш. Днес няма значение, че не е чаровен принц, на бял кон, с лъскави доспехи или красивата принцеса, за която уж си се борил с приятелите си като малък. Има значение това… което те кара да се чувстваш, както никога до сега… в мига, в който те погледне в очите и се усмихне. Дори да не шепне мили думи. Ти усещаш някаква хармония. Хармония, която сякаш свързва теб и Вселената. Твоята вътрешна хармония, която можеш да усетиш, само в началото на една любов. Любов, която след време ще се измени, но няма да изгуби величието си. Любов, от която ти имаш нужда. Не, защото не можеш да се справиш без нея. А защото не искаш. Защото не виждаш смисъл…
В един момент си задаваш въпроса: ''Това аз ли съм?''. А изненадата е голяма. Да. Tова си ти. В най-добрата си светлина. Въпреки че се чувстваш някак странно. И дори глупаво. Заради въпросите, които се въртят в главата ти. Заради усмивката, която се появява на лицето ти без причина, докато вървиш по улицата, а хората те гледат нацупено. Ах, колко са нещастни тези хора, щом не те разбират и щом не се усмихват с теб!
Да, понякога просто се влюбваш. А подреденият ти живот се преобръща. Предстaвата ти за бъдещето, принципите ти – също. Готов си да се изправиш пред всичко и всички. Защото е дошъл моментът, в който осъзнаваш, че нищо не е толкова важно и толкова велико, колкото любовта. Колкото Твоята любов. Дори да знаеш, че след време чувствата ти няма да бъдат същите. Ти би рискувал. Tова, коeто си градил с дни, месеци, години. Заради човека, който те е накарал да се чувстваш… по начина, по който се чувстваш. И който не може да се определи с една дума. Нито да се опише с хиляда. Готов си да се бориш за твоята любов. Защото знаеш, че никой няма право да те лишава от щастиетo ти. Независимо от причините, които има. И независмо от миналото ти. Ти вече си друг човек. Не си идеален, но си малко по-добър от вчера.
Защото си открил нещо ново. Нещо, което те кара да се радваш повече на едно невинно ''Здравей!'', отколкото на красиви, любовни обяснения и почти неизпълними обещания. Нещо, което ти дава силите да забравиш себе си, за да подариш малко щастие на някой друг. А може би и целият свят. Даже вярваш, че можеш да създадеш нов, по-добър свят. Само за него.
Идва момент, в който осъзнаваш, че вече не търсиш идеали. Вече никого не търсиш. Защото си намерил това, което искаш. Днес няма значение, че не е чаровен принц, на бял кон, с лъскави доспехи или красивата принцеса, за която уж си се борил с приятелите си като малък. Има значение това… което те кара да се чувстваш, както никога до сега… в мига, в който те погледне в очите и се усмихне. Дори да не шепне мили думи. Ти усещаш някаква хармония. Хармония, която сякаш свързва теб и Вселената. Твоята вътрешна хармония, която можеш да усетиш, само в началото на една любов. Любов, която след време ще се измени, но няма да изгуби величието си. Любов, от която ти имаш нужда. Не, защото не можеш да се справиш без нея. А защото не искаш. Защото не виждаш смисъл…
август. 2007
sweethearts
Няма коментари:
Публикуване на коментар