...
Неизвестността ме кара да се страхувам. Да се страхувам за Теб. Незнанието ме държи будна с въпроси, на които не знам отговора. Защо? Какво се случи, че изчезна така внезапно? Какво става с Теб?
Искам да знам кой стои сега до Теб, кой Те кара да се усмихваш и изобщо усмихваш ли се. До кого се будиш сутрин и изобщо будиш ли се до някой. Искам да знам някой грижи ли се за Теб, или Ти грижиш ли се за някой. Искам да знам дали някой Те изслушва, някой, който Ти подава ръка и се притеснява за Теб. Някой, който изобщо го е грижа поне мъничко за Теб и това как се чувстваш Ти. Има ли някой, който Те обича толкова, колкото заслужаваш само Ти?
Не знам дори на къде да тръгна да Те търся.
Искам да знам кой стои сега до Теб, кой Те кара да се усмихваш и изобщо усмихваш ли се. До кого се будиш сутрин и изобщо будиш ли се до някой. Искам да знам някой грижи ли се за Теб, или Ти грижиш ли се за някой. Искам да знам дали някой Те изслушва, някой, който Ти подава ръка и се притеснява за Теб. Някой, който изобщо го е грижа поне мъничко за Теб и това как се чувстваш Ти. Има ли някой, който Те обича толкова, колкото заслужаваш само Ти?
Не знам дори на къде да тръгна да Те търся.
...
07.10.2007 (неделя)
Няма коментари:
Публикуване на коментар