Нощта ме обгръща отново със студените си сенки. Нощта – белязана със самота. Гледам в една посока и мисли ме объркват безмилостно. Ти, аз , ние... Защо ли все това изниква пред очите ми. Дори когато някой друг е там. Вдигам чашата и отпивам отново от напитката, която ще ме избави от натрапливостта Ти. Толкова си тук. Навсякъде си. Обсебваш целия ми свят, всичките ми мисли. Дори и като заспя нямам мира от Теб. Колкото и да бягам – Те настигам. И колкото по-бързо бягам от Теб, толкова по-бързо се озовавам отново в прегръдките Ти. Сънувам Те. Плача Те. Тъгувам Те. Възхвалявам Те в стиховете си. А Ти продължаваш да си толкова тук. Не разбра ли, че не Те желая повече в мислите си. Искам да се освободя от Теб. Болиш ме! Искам да избягаш от мен. Да се махнеш завинаги. Спри да ме преследваш навсякъде. Спри да бъдеш в мислите ми, когато трябва да не мисля за Теб. Спри да бъдеш в сънищата ми, когато искам да спя спокойно. Спри да бъдеш в думите ми, когато трябва да кажа нещо, а от устата ми излиза само Твоето име. Спри да бъдеш в очите ми, когато трябва да гледат някой друг. Спри да бъдеш в сърцето ми, когато трябва да бие за някой друг. Спри да бъдеш в душата ми, когато принадлежи на някой друг. Спри се! Спри ме! Пия, а Ти не излизаш от мен. Живееш там. Болезненo и жестокo не си тръгваш. Никой няма да Те извади от там. Как тогава да Те извадя аз...?
07.10.2007 (неделя)
Няма коментари:
Публикуване на коментар