Сърце разбито. Един разрушен из основи свят. Свят, в който всичко е така красиво, така съвършено, че те е страх да го погледнеш. Свят на идеална любов, толкова чист, наивен... наивен чак до глупост. Граден с години и много чувства. Чувства породени в най-дълбоката част на сърцето, толкова чисти и безкористни. Светът на съвършенството. В него властва идеалната любов. Всичко е толкова нереално красиво. Или поне беше... е, то винаги ще си остане, но като че ли никога няма да се превърне в реалност. Боли... болката прониква през всяка фибра и стига точно до там от където се пораждат чувствата – до дъното на сърцето. Непоносимо е, жестоко е... болката съсипва... И изведнъж... – СТУД! Студ нахлува в душата, светът на реалността е толкова пуст, студен и... противен. Болката обезверява. Убива желанието за живот, озлобява... Всичко вече няма смисъл... Светът и животът са лишени от всякакъв смисъл. Няма мотив за живот. В този така променен из основи свят няма живот. Нищо не може да направи впечатление, че съществува. Всъщност... нищо вече няма значение. Душата е самотна, наранена, озлобена, и най-лошото – отнета й е възможността да обича. А това вече е жестоко – надали ще може отново да обича...
Враждебност, Омраза, Безразличие, Апатия – това е което чувства самотната душа, ако въобще е способна да чувства нещо. Но със сигурност тя – душата – знае едно – тя никога няма да бъде същата и никога няма да живее в същия свят...
Враждебност, Омраза, Безразличие, Апатия – това е което чувства самотната душа, ако въобще е способна да чувства нещо. Но със сигурност тя – душата – знае едно – тя никога няма да бъде същата и никога няма да живее в същия свят...
21.09.2006г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар