Като озарена от най-ярката слънчева светлина, като намокрена от свежия пролетен дъжд, като заслепена от най-великолепната звезда, дишам. Поемам дъх след дъх и усещам в гърдите си изгарящата тръпка на горещия въздух. Спирам за секунда и се заслушвам в Сърцето си. То бие като лудо, бие като подгонено от най-страшната буря... бурята в душата ми. Не, всъщност То не бяга. То гони Мисълта в главата ми... То иска да Я стигне... и нищо друго не може да Го спре. Нищо друго няма значение в този момент. И не само в този. И в следващия, и в предишния. То не се спира пред нищо, не го интересува нищо друго, нищо няма значение сега, освен... освен... освен най-чистата Мисъл в главата и най-искреното желание на Сърцето – да Я стигне. А Тя е толкова невероятна, че само Сърцето може да Я усети. Тя е толкова измислена, че само Сърцето може да Я ‘види’. Тя е толкова недостижима, че само Сърцето може да Я ‘стигне’. На това е способно само То. На това е способна само Тя. Те двете сякаш са измислени едно за друго, някакси странно се допълват. Затова сякаш знае само Сърцето и затова не се спира в своя бяг. Иска да се доближи все повече и повече до своята Мисъл, а Тя все повече и повече бяга. Може би и Тя знае... Но продължава да е толкова бърза. Странно защо Сърцето дори и за миг не се замисля да се откаже от своята Мисъл... не се отказва да Я стигне... защото знае... знае, че този път има нещо по-различно в тази Мисъл... Тя не е като останалите мисли... има нещо специално в Нея. Нещо, което То само долавя и това го кара да усети, че си струва да разбере какво е това, което Я прави толкова специална, толкова уникална... Двамата непрестанно се носят в този бяг, без спир, като обезумели, а аз вече не мога да дишам. Тръпката ме изгаря. Не мога да ям, не мога да спя, не мога да живея повече така – с тази Мисъл и с това Сърце... само се моля Сърцето по-скоро да стигне Мисълта и да разгадае Нейната велика тайна. А до тогава... ще вярвам и ще се моля, когато Сърцето се докосне до Мисълта, гонитбата да си е струвала...
09.04.2007 (понеделник)
Няма коментари:
Публикуване на коментар