Пристанището

Много, много отдавна Морето се влюбило в Земята.
Вълнувало се под напора на силните си чуства. Отронвало тежки въздишки...
Ту преливало от нежност и умиление, ту бушувало от мъка.
Помрачнявало от скръб.
Проплаквало от болка.
От него се изпарявали тежки облаци пълни със сълзи.
После те се спускали над Земята и ласкаво я галели със ситната мрежа на дъжда...
Земята също обичала Морето.
Тръпнела при всяка мисъл за него.
Бузите й руменеели.
Устните и се пропуквали от напрежение.
Когато не смогавала да укроти чуствата си, избухвали вулкани.
Най-сетне Морето се осмелило да й разкрие сърцето си.
Тя му прошепнала:
-Ще ти пристана!
Мястото, където Земята и Морето се прегърнали и целунали, било наречено Пристанище.
Така се казва и до ден днешен.

Из "Приказките на Заспивко" от Кирил Назъров