събота, май 24, 2008

А можех да те имам!

А можех да Те имам!
Можех да Те имам до себе си във всеки един момент щом се нуждаех. Можех да гледам в тези очи спокойно и без страх. Можех да се радвам на една искрена усмивка без да се притеснявам, че зад нея се крие любезност. Можех да стоя до Теб, можех да усещам дишането Ти, да чувам сърцето Ти, да следвам ритъма Ти... Можех да имам това, от което се нуждая отчаяно. Можех да имам всичко – Теб! Можех да бъда щастлива. Спасена!
Сега всичко изглежда различно. Ти си далеч – далеч от мен, далеч от очите ми, далеч дори от мисълта за мен... А аз съм все по-далеч от щастието. Единствено не си далеч от сърцето ми... Ти си вътре в него! Ти си там непокътнато. Ако можеше и от там щеше да избягаш веднага, но не можеш. Единствено там оставаш изцяло и завинаги моя любов! Там ще Те пазя, там ще се грижа за Теб, ще Те приспивам, ще Те целувам, ще Те прегръщам и ще Те обичам. Това, което не ми позволи да направя в Твоя живот.
Но аз Те имам! Нося Те в сърцето си. Винаги с мен – до мен. Когато Те пожелая, Ти си тук. А аз Те желая всеки миг. Вървиш с мен навсякъде, седиш до мен, лежиш до мен... Странно обаче защо след като Те имам навсякъде в сърцето си, продължавам да не съм щастлива...
А можех да Те имам!

06.07.2007г. (петък)

Няма коментари: