Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но са от тебе.
И въпреки, че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да даеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
Халил Джубран
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
На мен също много ми допада това за децата, но има различни стилови преводи. ще Ви предложа един малко по-различен
ТВОИТЕ ДЕЦА, НЕ СА ТВОИ ДЕЦА.
ТЕ СА РОЖБА НА КОПНЕЖА НА ЖИВОТА ПО САМИЯ СЕБЕ СИ.
ТЕ ИДВАТ ЧРЕЗ ТЕБ, НО НЕ ОТ ТЕБ
И МАКАР, ЧЕ СА ПРИ ТЕБ
НЕ ТИ ПРИНАДЛЕЖАТ.
ТИ МОЖЕШ ДА ИМ ДАДЕШ ЛЮБОВТА СИ,
НО НЕ И МИСЛИТЕ СИ, ЗАЩОТО ТЕ СИ ИМАТ СВОИ СОБСТВЕНИ.
МОЖЕШ ДА ДАДЕШ ПОДСЛОН НА ТЯЛОТО ИМ, НО НЕ И НА ДУШАТА ИМ, ЗАЩОТО
ТЯ ЖИВЕЕ В ЦАРСТВОТО НА УТРЕШНИЯ ДЕН,КЪДЕТО ТИ НЕ МОЖЕШ ДА СТИГНЕШ ДОРИ В МЕЧТИТЕ СИ.
ТИ МОЖЕ ДА СЕ ОПИТАШ ДА БЪДЕШ КАТО ТЯХ,НО НЕ ИСКАЙ ТЕ ДА БЪДАТ КАТО ТЕБ,
ЗАЩОТО ЖИВОТА ВЪРВИ НАПРЕД И НЕ СПИРА ПРИ ВЧЕРА.
Публикуване на коментар