Колко съм те чакал…
преброих си дните
преброих минутите
от затварянето
до отварянето на вратата…
колко съм те чакал…
дните и минутите
пресметнах във примигвания
във преглъщания
във сълзи за единица време…
във издишвания
в паузи от вдишване до вдишване
във моментите забравили издишванията…
колко съм те чакал…
в стъпките, които ме отминаха
в стъпките, които спряха
но не бяха твоите
в глътки алкохол
в капчици вода
в брой дълбоки… вдишване-издишване… трева…
колко съм те чакал…
в спазмите на жадните ми пръсти
сплели ритъма си с този на сърцето ми
в трепванията на скулите ми
в скърцанията на зъбите ми
разтресли ме така че дръжката да трепне
колко съм те чакал…
във взирания дръжката… да… трепне…
(трепни! (ела …) (просто е л а)
във взирания дръжката да трепне…
така! точно така!
поглед
(колко съм те чакал……)
усмивка
Колко съм те чакал?

А ти защо мислиш, че съм чакал?...