Както всяка вечер
До каменния парапет
Прегърнати стоим.
–Ще ми бъде много тежко без теб!
Струва ми се
Не е имало в живота ми друга преди
Няма да има друга след теб!
Защо не мога да те взема със себе си,
Защо не мога да остана при теб?
–Не говори така... Ти си поет!
Ще напишеш стихове
И ще ти мине...
–Кой беше казал,
че всяка раздяла е малка смърт?
Тъгата като червей ще гризе
Сърцето ми...

Защо трябва да се разделяме?
Защо животът е толкова жесток?
–Не говори така...
Помниш ли, какво ти каза?
Че дори и надалеч
сърцето ти ще чува моя глас.
..............
А очите ти ме гледат
Тъй тъжно-нежно, тъй нежно-тъжно...
А в очите ти
Две капчици чисти блестят...