Аз вярвам в мълчаливата любов...

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста...
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледът не гасне,
Докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия